В очите му гореше болка. Тя ѝ напомни за първата им среща, когато го бе намерила край разбития самолет, сред хаоса от отломки.
- Моля те, не се тревожи - отрони Флавия. - Всичко ще бъде наред. Ще се оправя.
В собствените ѝ уши тези думи звучаха като изречени от машина, но Питър се хвана за словата ѝ като удавник за сламка.
- Сигурна ли си? - попита. - Защото може да те заведа у нас. Моли ще...
- Не. - Флавия се надигна на пръсти и го целуна по бузата. „Не и това.“ Кожата му бе хладна и влажна. Докосна устните му с показалеца си и изрече: - Сбогом, Питър.
Обърна се и си тръгна. Силна, с гордо изправен гръб. Поне първите няколко крачки, понеже знаеше, че той я гледа, и предполагаше каква болка изпитва от раздялата. Защото се бе върнал за нея... Бе пропътувал целия път до Сицилия заради нея. А тя така и не бе научила. Затова той не биваше да разбира колко ѝ е трудно сега.
Зад първия ъгъл се срина. Сълзите пареха в очите ѝ.
- Папа, мразя те - промълви девойката. - Мразя всичко в теб от дъното на душата си.
Изневиделица от сенките изплува силует на мъж с вдигнати ръце. Флавия инстинктивно отстъпи назад и също вдигна ръце в опит да се защити. Някъде наблизо се чу тракане на влак по релсите. Луната се плъзна иззад облаците пълна и бляскава, готова за нощни забавления.
- О! - възкликна Флавия със сподавена изненада. - Ти ли си?
Флавия се взираше в думите, написани върху листа. Щом прочетеше това, Тес щеше най-сетне да разбере защо майка ѝ никога не се бе върнала в Сицилия, защо дори избягваше да говори за острова. Не бе простила нито на баща си, нито на майка си за онова, което ѝ бяха причинили. Разочарованието я бе разяждало с години.
Чак сега... Чак сега, когато вече самата тя имаше дъщеря и внучка, можеше да разбере убеждението на баща си, че постъпва правилно, и вярата му, че той най-добре може да прецени какво ще донесе щастие и добро бъдеще на дъщеря му. Чак сега, докато пишеше тези думи и разказваше историята, която бе мислила, че ще остави завинаги заключена в сърцето си... Чак след като той вече си бе отишъл, Флавия усети първия полъх на прошка в сърцето си - към папа, към мама, към Сицилия.
Младият мъж от чайната я бе хванал здраво за ръката и я бе повел към дома, в който живееше с майка си.
- Не се бой - успокои я младежът. - Няма да ти сторя нищо лошо.
Флавия кимна. Не беше уплашена. Не ѝ пукаше. За нищо.
- Можеш да останеш у нас тази вечер - рече ѝ с благия си, мек глас.
И тя остана.
Не си спомняше почти нищо от онази нощ. Плакала бе през повечето време. На сутринта се бе качила на влака за Лондон, а в чантата си бе прибрала адреса на любезните домакини, написан на лист хартия. Когато се върна в Лондон, изпрати учтиво писмо, с което благодари за добрината и гостоприемството им. И това беше всичко. Или поне тя си мислеше така.
Продължи да работи за Беа Уестърман. Мина известно време, преди да събере сили и да разкаже на англичанката какво бе станало вечерта, когато откри Питър.
И един ден, почти година след случката, получи от Беа предложение, което промени живота ѝ и вля нов смисъл и страст в него. Вече имаше нещо, заради което да живее и да работи.
Дължеше огромна благодарност на Беа Уестърман, помисли си Флавия.
* * *
Сицилия - остров, обграден от морета. Когато живееш в Четария, винаги усещаш аромата на морето и вкуса на прясната риба, наловена в него. Имаше много рибари като Алберто Амато, които излизаха в открито море всеки ден, независимо от времето, и рядко се връщаха с празни ръце. После обикаляха селото с натоварени със стока колички и продаваха своя улов.
Флавия помнеше рибния пазар в Трапани, прошарените коси на рибарите, безбройните видове риба, подредени върху каменни плочи, някои вече нарязани на филета, лъскави и блестящи, с пъстри люспи, които преливаха в цветовете на дъгата. Риба тон, сардини, аншоа... Риба скорпион, змиорка, скумрия и калмари. Миди, сепия, барбуни, риба меч. За всяка риба си има време. На пазара не питаш колко струва, а колко е прясна...
Риболовът се бе променил толкова много оттогава. Повече рибари, по-малко риба. Имаше логика. Дрифтерните риболовни мрежи ограбваха морето. Кървавата драма на mattanza...
Имаше много рецепти, които би могла да сподели. Например с аншоа - малка рибка, но с какъв вкус само. Pasta con le acciughe82. Загрява се постепенно - написа Флавия, защото иначе ще нагарча. Сладко-кисела риба тон, сготвена с оцет, sfinciuni83 с аншоа и лук или пък задушена риба с чесън, мента и карамфил. Sarde a beccafico - най-популярната рецепта със сардини, специалитет от Палермо. Името ѝ идва от малката птица с щръкнала опашка beccafico84. За плънката се използват кедрови ядки, хлебни трохи и магданоз. Сардината се навива на руло от главата до опашката, рибките се подреждат нагъсто и се поднасят така, че опашките им и дръжките на дафиновите листа между тях да стърчат нагоре като опашката на beccafico. Това щеше да накара дъщеря ѝ да се усмихне...