Вкус на море. На лекота и движение, на вълни и слънце.
Сицилианската храна е игрива, но заслужава уважение. Сицилианците ѝ го дават открай време, защото знаят какво е да си гладен. Винаги са знаели.
ГЛАВА 53
На Джини все още ѝ бе трудно да го нарича „татко“, но откакто Дейвид се появи в живота ѝ, се виждаха почти всеки ден. („Сближаваме се - обяснила бе на Бека, - макар че още сме по-скоро като два листа, скрепени със сухо лепило за хартия, отколкото със секундно лепило.“) Често тръгваха нанякъде с фолксвагена, като пътьом поспираха в някоя кръчма за обяд или пък сядаха на кафе и се впускаха във философски дискусии.
- Каквито и планове да имаш за живота си - заявил бе баща ѝ веднъж, - помни, че можеш да ги промениш по всяко време.
Това ѝ прозвуча малко непостоянно и нерешително. Джини веднага си представи баба си, хванала кухненската ръкавица за горещи съдове, а в главата ѝ прозвучаха думите „Липса на воля, мила моя“, произнесени на ясен, твърд английски, обагрен с характерния ѝ сицилиански акцент.
- Така ли? - попита тийнейджърката колебливо.
- На това му се казва да се пуснеш по течението - отвърна баща ѝ.
Топката неколкократно бе намекнала, че само егоистичните страхливци изповядват такава философия, но Джини трябваше да признае, че този начин на мислене някак ѝ допадаше.
- Ами ако разочароваш хората? - поинтересува се момичето.
- Това си е твоят живот.
- А ако по-късно съжалиш за постъпките си?
- Сама си взела решение за тях - сви рамене Дейвид.
- Но как разбираш - настоя Джини - дали постъпваш по правилния начин в правилния момент, или правиш точното нещо в грешен момент, или пък грешното в точен момент...?
Баща ѝ примигна:
- Никак.
- О...
Джини не бе свикнала с несигурността. Не можеше да прецени дали тя е нещо хубаво, или лошо. Но според философията на баща ѝ явно не беше нито едното, нито другото. Просто беше.
- Там е работата - обясни той, - че ако се принуждаваме да правим нещо, което не ни харесва, или пък ако някой друг ни кара да постъпваме по начин, който не одобряваме, в крайна сметка се чувстваме зле.
Самата истина. Джини знаеше, че Топката няма какво да каже по въпроса. Тя бе паразит. Хранеше се от такива работи.
-Затова най-правилното решение - завърши баща ѝ - е просто да не го правим.
- Най-лесният път - промърмори Джини.
- Не винаги. - Дейвид срещна погледа ѝ и в очите му тийнейджърката видя спомена за онзи миг в живота му, когато е решил да замине за Австралия и се е отказал от бащинството. - Най-честният е и само така можеш да останеш верен на себе си. Но не е лесен.
Джини се замисли. Наистина, ако откажеше да следва в университет, нямаше да ѝ е лесно. Щеше да разочарова хората, най-вече баба си и майка си, но поне нямаше да изневери на себе си. А когато се замисли още повече, осъзна, че никой не може да я накара насила. О, да, мама щеше да се впусне в лекция за пропуснатите възможности, но в крайна сметка едва ли би изпаднала в истерия. Нямаше да го направи. В крайна сметка и тя като всяка майка искаше дъщеря ѝ да е щастлива.
- Обичам мама - заяви Джини на този мъж, който също някога бе обичал Тес и я бе разочаровал.
Той кимна.
- Естествено, че я обичаш.
- Но трябва да се отделя от нея за известно време. Като орлица е, пази ме от всичко.
Баща ѝ вдигна вежди.
- Хубаво е, че те пази.
- Да - съгласи се Джини и се засмя, защото за първи път чуваше от устата му думи на нормален родител. - Но имам нужда да...
Щеше да прозвучи тъпо.
- Да откриеш себе си? - довърши мисълта ѝ Дейвид.
- Ами, да, нещо такова.
„Да се намеря - това искаше да каже. - Да намеря другата мен. Онази, която може да живее без непрестанни майчини грижи. Онази, която сама може да се справи с Топката.“
- Знам какво си мислиш - каза баща ѝ. - Няма нужда да го потискаш в себе си.
Пресегна се и докосна ръката ѝ. Джини му вярваше. И усети как Топката отпуска хватка като омекнало пипало, сякаш бе очаквала нещо друго, сякаш бе разочарована за първи път в живота си.
ГЛАВА 54