Да остави Джини сама, не бе единственото ѝ притеснение. Ясно ѝ беше, че мамчето е силно против заминаването ѝ. Малкото, което знаеше за живота ѝ в Сицилия, се бе отронило случайно от устата на Флавия - изкусителни парченца информация, апетитни като храната в кухнята на майка ѝ. Защо мамчето никога не поиска да посети родното си място и хората от детството си? Тес тъкмо се бе отказала да търси отговор. Майка ѝ беше прекалено инатлива, за да ѝ каже.
- И Робин казва, че ще дойде с теб, така ли? - попита Лайза.
- Вече си запазихме билети.
Такова облекчение беше, че може да го изрече на глас.
- Хубаво - каза Лайза, но в тона ѝ пролича тревога.
- Не одобряваш?
Лайза няколко пъти бе виждала Робин у Тес и го бе определила като „чаровен“. Не съдеше приятелката си, или поне не толкова сурово, колкото самата Тес съдеше себе си. Териса никога не бе допускала, че ще има връзка с женен мъж. През по-голямата част от времето успяваше да не мисли за призрачната Хелън, а когато все пак се сетеше за нея, си спомняше как Робин се оплаква от съпругата си. Разбира се, той бе все още с жена си само заради децата.
- Не е това - отвърна Лайза и отпи от виното си.
- Ами?
Лайза я погледна и нехайно изтри ръце в престилката си със слонове.
- Просто искам да получиш каквото заслужаваш - започна. - Хубава връзка със специален мъж.
- И Робин не е достатъчно специален? - изрече отбранително Тес, макар и част от нея да разбираше перфектно думите на Лайза.
- Свободен мъж. Някой, който може да ти даде всичко - продължи приятелката ѝ. Тес вдигна вежди. Знаеше какво следва. Все се опитваше да не мисли за тези неща. - Любов, сигурност, отдаденост. Знаеш за какво говоря.
- Да, знам.
Нещата, за които Тес се преструваше, че нехае, особено когато се събудеше сама в четири сутринта.
- Но... - Лайза беше мил човек и вече се опитваше да смекчи казаното. - Поне този път...
- Нямам търпение да замина с него! - прекъсна я припряно Тес. - И то за Сицилия... Толкова е важно за мен, Лайза.
- Знам, душице. - Дойде при нея и я прегърна. - Само... - въздъхна.
- Какво?
Лайза бе най-добрата ѝ приятелка. Но понякога Тес не искаше да чува истината. Понякога ѝ се искаше тя да... ами, да послъже малко.
- Само не мога да разбера защо така внезапно си е променил мнението. Нали ти беше казал, че не може да пътува никъде с теб. Какво се е променило?
Изрече го много спокойно, но когато я погледна, Тес с изненада забеляза колко намръщена бе приятелката ѝ всъщност. Дори Лайза не разбираше. Робин не се отнасяше зле с Тес, не. Той беше свестен човек, просто не можеше да понесе да нарани децата и жена си, с която споделяше живота си от двайсет години. Кой би го винил за това? Самият той не бе искал да се влюбва в Тес.
Тъкмо щеше да изтъкне някой от тези аргументи, когато влезе Мич - унил и изморен.
- Каква приятна изненада! - Съпругът на Лайза хвърли куфарчето на най-близкия стол и разхлаби вратовръзката си. - Две красиви жени чакат да ме поздравят! - Целуна и двете. - Надявам се, ще останеш за вечеря? - обърна се към Тес.
Телефонът ѝ изпиука вместо отговор.
- Сигурно е Джини - предположи Тес и го измъкна от чантата си. - С удоволствие бих останала, но не мога. Слоукукърът6 ме чака вкъщи.
Но съобщението беше от Робин, не от Джини.
Миличка, да се видим на по чашка? У вас или в „Черния заек“?
Тес вече тръпнеше в очакване. Наистина трябваше да се прибира. Но... вечерята беше почти готова. Имаше достатъчно време. Щеше ли да е проблем едно бързо питие в „Черния заек“ (на десет минути извън града, никой от приятелите ѝ и най-вече никой от приятелите на Робин и Хелън не би отишъл на подобно място)?
- Робин? - Лайза явно бе забелязала изражението ѝ.
Тес кимна и набързо изпрати отговор.
ОК, ще се видим в 43 след 15 мин.
С престорена небрежност прибра мобилния си телефон в чантата. Лайза не сваляше очи от нея.
- Пази се, душице! - предупреди я.
ГЛАВА 6
Веднага щом се прибра, Тес се отправи в посока Vampire Weekend7, музиката бе най-силна в стаята на Джак - казваха ѝ така, защото там пребиваваше жираф от лико на жълти и оранжеви райета, висок метър и половина, наречен Джак. Джини се бе проснала на дивана и учеше. Или нещо такова.
- Пак излизам - провикна се Тес. - Ще сй дойда най-късно след час.
Джини поклати глава в ритъм с музиката: