ГЛАВА 54
Флавия се напрегна да си спомни точната поредност на събитията. Изглеждаше ѝ важно. Искаше да пресъздаде разказа си възможно най-точно за Тес. Но ѝ беше по-лесно да си спомни емоциите, отколкото фактите. Май винаги ставаше така.
Няколко месеца след срещата с Питър в Ексетър Флавия получи писмо от младежа от чайната, който я бе приютил в дома си онази нощ.
„Пристигам в Лондон - пишеше, - може ли да се видим?“ Флавия не беше сигурна. Не искаше нищо да ѝ напомня за случката в Ексетър, но Беа успя да я убеди, че е въпрос на елементарно възпитание да приеме предложението за среща. „Помисли си, скъпа моя - казала бе англичанката, - какво щеше да правиш онази нощ, ако не беше той?“
Така беше. Затова Флавия се срещна с младия мъж, той я почерпи риба с пържени картофки в едно кафене в Шепърдс Буш85, а сетне - малка бира „Гинес“ в „Роял Краун“. Беше мъглива зимна вечер в края на февруари и бе трудно за вярване, че пролетта наближава. А мъглата... тук, в Лондон, я наричаха смог. На Флавия ѝ се струваше като тайнствено наметало, което покрива града. Под тази плащаница автомобили и автобуси пълзяха с тихо ръмжене, тролейбуси се движеха безшумно под мътните жълтеникави светлини. Девойката знаеше, че мъглата вреди на здравето, но имаше нещо в мистериозната ѝ тежка тишина, което харесваше.
„Ще се вдигне, когато времето се стопли - обяснила бе Беа Уестърман. - Това е замърсяване, пушек от горенето на въглища.“ Флавия ѝ вярваше. Когато дишаше, сякаш си поемаше въздух през дебел пласт муселин, а всичко наоколо изглеждаше измъчено и сиво. Но не и той. Лицето му бе румено и здраво, огряно от усмивка. Беше като глътка свеж въздух.
Младежът не засегна изобщо темата за случилото се в Ексетър, но разпита Флавия как ѝ се струва животът в Лондон.
- Различен - призна тя. Огледа обстановката в кръчмата. За нея дори тя бе ново откритие. Миризмата на бира, сумракът, големите огледала с реклами на разни видове пиво, плакатите от последната предизборна кампания, лекьосаният килим и мъжете в костюми, които стояха край бара - всичко това бе толкова различно от баровете в нейната родина.
Донякъде тъгуваше по топлата Сицилия, но... тук бе наистина свободна. Започнала бе да опознава града. Посетила бе пазара на Петикоут лейн и бенгалските магазини на Брик лейн86, пълни със странни подправки, ярки копринени платове и индийски сладкиши. Купувала бе цветя и зеленчуци от „Ковънт Гардън“87. В Холборн бе попаднала на италиански квартал, а в сърцето му бе църквата „Свети Петър“, където ходеше всяка неделя, за да се усамоти и да се помоли. Нейният бог не ѝ бе дал онова, за което тя най-силно копнееше... Вече не бе сигурна дали изобщо вярва в него. Но мисълта за бог ѝ даваше утеха и сила.
Откри и Сохо - лабиринт от тесни улички, където незнайно защо се чувстваше като у дома си. Може би защото районът бе пъстра смесица от европейска и африканска култура, които се сблъскваха и се преплитаха на улицата, в кафенетата и джаз клубовете. Не беше наивна - знаеше за съмнителните нощни заведения и търговията със секс, но през деня я привличаше кипящият живот в тази част на града. Дори попадна на истинско италианско кафене с еспресо машина, артистичен интериор и джукбокс. Прекарала бе там цял час през почивния си ден в пиене на еспресо. Наслаждаваше се на атмосферата и се чудеше... какво следва.
- Е - попита той, - какво ще правиш сега?
Именно.
- Не знам - призна Флавия. Не си представяше да работи за Беа Уестърман до края на живота си. Много ѝ се искаше да отвори свой собствен ресторант. Видяла бе що за стока са ресторантите в Англия и знаеше, че може да се справи много по-добре. Само да можеше да си осигури достатъчно качествени продукти, с които да готви. В Лондон се намираха италиански ресторанти, но някои от тях бяха твърде долнопробни. Минала бе покрай една италианска тратория88 на Джерард стрийт, която изглеждаше обещаващо. Разбираше, че и други като нея са дошли в Англия (не само от Индия, Ямайка и Пакистан, но и от Сицилия), за да си изкарват прехраната. Сънародниците ѝ не пестяха сили и често си намираха работа в разсадници или ресторанти, защото никой не разбираше от храна повече от сицилианците. Все по-лесно ставаше да се добере човек до съставки като балсамов оцет, пармезан и хубав зехтин. Но... Флавия се съмняваше, че англичаните са готови за това, което тя можеше да им предложи.
Сподели мислите си на глас.
- Направи го - окуражи я той. - Подготви ги сама. Предложи им това, което още не подозират, че искат.
- Но как? - разпери ръце Флавия. - Нужни са пари, за да започнеш бизнес. Аз имам спестявания, но са твърде недостатъчни.