- Няма нищо невъзможно - изрече младежът със сериозен тон. - И аз искам да имам свое собствено кафене. Знам, че някой ден това ще бъде реалност. - Поколеба се за секунда, а сетне добави: - Може би трябва да обединим усилията си.
Флавия се разсмя. Но някак си още в този миг разбра, че младият мъж е напълно сериозен.
След срещата им в Лондон той започна да ѝ пише редовно и тя отговаряше на писмата му. В началото бяха доста учтиви и сдържани и Флавия предполагаше, че нейните послания звучат превзето и непохватно. Английският ѝ се подобряваше, но понякога имаше чувството, че прави една стъпка напред и две назад, както биха се изразили англичаните.
Постепенно се отпусна и стана по-смела, писмата летяха в двете посоки, понесли живота, мъките, надеждите и мечтите им. Младежът бе с три години по-малък от Флавия и понякога ѝ звучеше като мъж, а друг път като момче. Но може би, замисли се девойката, самата тя бе пораснала преждевременно.
- Смяташ ли някой ден да се завърнеш в Сицилия? - попита я веднъж той.
- Не.
Флавия дори не се замисли. Макар да бе студена и влажна, Англия бе мястото, където тя започна живота си наново. Страната все още се възстановяваше след тежките военни години, навсякъде имаше строежи. Но преди всичко във въздуха витаеше надежда. А Флавия имаше нужда от нея. Все още си пишеше със Сантина, но не отговори на нито едно от писмата на родителите си. Нямаше връщане назад.
От време на време младежът се качваше на влака за Лондон и идваше да я види. Тя започна да очаква посещенията му с нетърпение. Никога не ѝ досаждаше. Ако беше досаден, нямаше да го търпи. Но беше мил и компанията му ѝ беше приятна. Станаха приятели.
През септември същата година Беа Уестърман заведе Флавия да разгледа „Купола на откритията“89. Изложбите там бяха част от Фестивала на Британия. Бреговете на Темза се бяха превърнали в любимо място за летни разходки на младата сицилианка. „Тауър бийч“90 бе най-близкото нещо до морски плаж, което можеше да се намери в Лондон, и в топлите дни пясъчният бряг гъмжеше от хора, насядали на раирани шезлонги, и дечица, които си играеха в плитчините на реката. Беше бледо подобие на Четария, но Флавия обичаше да седи и да наблюдава тези английски семейства, макар че понякога неволно си спомняше за онова семейство в Ексетър...
Според разказите на Беа Южният бряг бил отрупан със занемарени складове и почти изоставени сгради, но те били разчистени и районът бил подготвен за строежите, свързани с Фестивала на Британия през 1951 година и с издигането на концертната зала „Роял фестивал хол“.
Външният вид на Купола и на извисяващата се до него структура „Скайлон“91, която наподобяваше игла, хипнотизираха Флавия и тя бе способна да наблюдава с часове тези модернистични видения. Но Беа бе по-практична и бе дошла с определена цел.
- Шест милиона лири стерлинги - промърмори англичанката. - Един милион тухли.
- Наистина ли? - възкликна Флавия и я последва в залата.
Беа взе да философства:
- Всичко това е построено, за да повдигне духа на народа, скъпа моя - обясни. - След войната, която преживяхме, имаме нужда от нещо такова, нали?
Двете жени се качиха на ескалатора и се смесиха с тълпата, която скриваше интериора на сградата от погледите им до последния момент. Но когато влязоха... Еха! Пред тях се разкриха внушителни галерии, а над главите им се извисяваше огромният купол, под който се кръстосваха стотици греди. Чуха се възклицания и викове на удивление „Ооо!“, „Ах!“ и „Виж ти!“.
Флавия също бе запленена. Чувала бе, че това е най-големият купол в целия свят. И тя минаваше под него. Започнаха обиколката от залата, посветена на британските земи, кьдето експонати разказваха как са се появили природните богатства на Великобритания, а сетне продължиха да изследват природа и диви животни, селско стопанство и минерални залежи, корабостроене и транспорт... „Списъкът с постижения на Британската империя няма край“ - мислеше си Флавия, когато се насочиха към изложбата „Море, небе и Космос“. Тази държава бе световна сила, каквато младата жена никога не си бе представяла. В сравнение с нея Сицилия наистина беше „бедният роднина“. Изправи рамене и се изпъчи, горда, че тя - Флавия Фаро - бе тук, в Лондон, и ставаше свидетел на толкова величествени гледки.
Беа не бе впечатлена от изложбата, посветена на телевизията. Промърмори, че никога не е разбирала необходимостта от нея. Но това, честно казано, бе отвъд представите на Флавия. А колкото до британския народ, негови символи бяха лъвът и еднорогът, силата и въображението. Сицилианката хвърляше тайно погледи към околните. Не виждаше подобни качества у тях. И все пак... В британската история имаше хора като изследователя капитан Кук и великия учен Чарлз Дарвин, у които тези качества бяха в изобилие.