Накрая двете жени се оттеглиха в близката чайна.
- Хареса ли ти, скъпа моя? - попита Беа. - Би трябвало да е доста образователно изживяване.
- О, да! - увери я Флавия. - Много мило от твоя страна, че ме доведе!
Изражението на Беа омекна.
- Много се привързах към теб - призна англичанката, - затова...
Флавия изтръпна от някакво лошо предчувствие. Имаше защо - Беа се протегна и я хвана за ръката.
- Смятам да напусна Лондон, скъпа - заяви. - Ще се преместя да живея при моя приятелка. В Дорсет.
- Дорсет ли? - Флавия сбърчи вежди.
-Къщата е малка - продължи Беа. - Ужасно съжалявам, скъпа, но...
- Не мога да дойда с теб - довърши Флавия. - Нямаш нужда от мен.
Беа сведе глава и потвърди мълчаливо.
- Приятелката ми е много независима. Предпочита сама да готви и да чисти.
Жената посегна и спря ръката на Флавия, след което наля чай вместо нея.
- Разбирам - отрони младата сицилианка, докато гледаше струята златиста течност, която се изливаше в порцелановата чаша. Какво щеше да прави сега? Как щеше да се справя без тази жена, която ѝ бе сторила толкова добрини?
- И Дафни като мен не се е омъжвала - продължи да обяснява Беа. - Иска да има край себе си дружка, за да си правим компания.
Доля мляко, сипа малко захар и разбърка чая.
- Да, разбира се. - Флавия не искаше да слуша повече за Дафни.
- Ще ми дойде добре - добави Беа. - Лондон все пак е за младите.
Наистина, Лондон бе пренаселен, шумен и плашещ. Но Флавия бе започнала да свиква с града. А сега се налагаше да си намери истинска работа. От самото начало ѝ бе ясно, че рано или късно ще се стигне дотук.
- Въпреки всичко - изрече Беа, като отпи деликатно от чая - имам предложение към теб, скъпа моя.
Предложението ѝ бе свързано с определена сума пари за нов бизнес.
- Събрала съм прилична сума, а след като ще се местя в провинцията, бих желала да инвестирам - обясни. - А идеята да инвестирам в теб доста ми допада, скъпа моя.
Англичанката предложи да купи кафене или малък ресторант на посочено от Флавия място и да стане съдружник с пасивни функции. Като работещ съдружник Флавия щеше да поеме ролята на управител и също да получава дял от печалбата. Освен това щеше да получи възможност да живее на избраното място.
- Но ще ни трябва персонал - отбеляза Беа, докато наливаше още чай.
Флавия я гледаше невярващо. Още не можеше да осъзнае какво се случва. Първо „Купола на откритията“, а сега и тона. Беше наистина необикновен ден.
- А защо не още един съдружник? - подхвърли англичанката. - Мъж?
По блясъка в очите на работодателката си Флавия веднага разбра, че има предвид точно определен човек.
- Как смяташ, дали би проявил интерес? - попита Беа, сякаш не знаеше отговора.
- Мисля, че да - отвърна Флавия.
Той наистина каза „да“. След първоначалните разговори тримата решиха да потърсят подходящо място в Дорсет. Така хем Беа щеше да има възможност да държи под око инвестицията си, хем младият мъж щеше да е близо до майка си.
- Но без Девън - постави условие Флавия.
- Без Девън - съгласиха се останалите.
Отне им повече от година да се преместят и да се устроят на новото място, но през март 1953 година най-сетне отвориха кафе-ресторант в Прайдхевън. Флавия готвеше, младежът бе управител и дори си наеха едно момиче за сервитьорка, за да им помага за обслужването на масите.
Започнаха с английско меню, което отначало разнообразяваха с няколко италиански ястия, но постепенно добавяха все повече сицилиански специалитети. Клиентите, които опитваха пастата и пиците на Флавия, се връщаха. Младата жена се осмели да експериментира и откри добри доставчици на зеленчуци, месо и риба. Ресторантът постепенно придоби своя собствена идентичност, която се разви с времето. Така се роди „Адзуро“.
Работата с Лени потръгна лесно от самото начало. Младият мъж си беше взел стая под наем в Прайдхевън, но винаги бе в ресторанта покрай Флавия и бе готов да се труди наравно с нея. А това не беше никак леко.
В неделя затваряха и си вземаха почивка. Това беше и денят за излизане - ходеха на кино, понякога на танци или дори на вечеря. В деня на коронацията на кралицата92 организираха увеселение на открито на тяхната улица, а когато се оказа, че времето е студено и дъждовно („Какво друго да се очаква от Англия през юни“ - промърмори Флавия на Лени), отвориха вратите на заведението за всички присъстващи и отпразнуваха по сицилиански с угощение, достойно за кралска особа.
Превърнаха се от приятели в двойка съвсем неусетно. Да, той бе по-млад от нея, но носеше в себе си вътрешна сила, която ѝ даваше успокоение.