Когато „ Адзуро“ навърши една година, двамата съдружници вдигнаха наздравица с по чаша шампанско в края на работния ден (по онова време затваряха в осем, но по-късно започнаха да работят и до полунощ на моменти), след което Лени падна на колене - буквално.
- Зная, че не би избрала аз да съм мъжът на твоя живот - произнесе той, докато я гледаше с онези синьовиолетови очи, - но мога да се закълна, скъпа ми Флавия, че ти си жената на моя.
За първи път отваряше дума за Питър, макар и само с намек. Флавия подозираше, че ги е видял пред чайната в Ексетър и че навярно познаваше Питър и жена му, тъй като живееха близо до работното му място. Един господ знае какво си бе помислил Лени онази вечер... Тя не му бе разказала цялата история. Не искаше да я изживее отново. Прав беше - не би избрала него. Само Сантина знаеше какви са чувствата ѝ към Питър и какви щяха да си останат завинаги. Но Лени я обичаше, работеше редом с нея и бе готов да заложи живота си за нея.
- Това предложение за брак ли е? - попита, сложила ръце на кръста си.
- Да, Флавия - изрече младият мъж тържествено. - Ще се омъжиш ли за мен?
- Разбира се, Лени - отвърна тя.
Спря да пише писма на Сантина. Старата ѝ приятелка бе част от Сицилия и от миналото ѝ. Флавия вече искаше само бъдещето.
Сезоните отминават и никога не грешат. В сицилианска та кухня се ползва това, което е налично. През пролетта има бадеми, аспержи и ранни праскови. През лятото - смокини, melanzane и тиквички.
Древните римляни вярвали, че артишокът93 е афродизиак. Външните му твърди листа защитават сърцевината, за да не увехне и загине...
Сезонът му бе от ноември до април. По време на фестивала човек можеше да отиде на ресторант и да вкуси артишок във всяко ястие... Най-хубавият артишок бе от нейното село и близките околности. Всички го знаеха. С розови оттенъци или лилави багри, с дълги стебла, груби външни листа, крехка и нежна сърцевина - Флавия си спомняше малките топчета, струпани на огромни купчини върху дървените тарги на пазара.
Ястията са разнообразни - от antipasto до ризото, от caponata до frittedda94. Задушени, пържени, печени на фурна или на грил. Млади топчета артишок, добавени сурови към салатата. С лек пълнеж, пъхнат между листенцата. Има красота в простотата.
Приготвянето на артишок е цяло изкуство - написа Флавия и както винаги си представи, че се обръща към Тес. Като всяко хубаво нещо и това изисква търпение... Първо е подготовката. Отрязва се стеблото, отстраняват се само най-външните твърди листа, премахва се дръжката и бодливата част около нея, както и връхчето. Взема се срязан на две лимон... Изстисква се...
За сезоните, които отминават и никога не грешат.
* * *
Докато Флавия седеше в стаята си и пишеше, откъм градината долетя вик.
Възрастната жена излезе. Лени бе захвърлил вилата и кофата насред моравата и явно бе прескочил стената, която делеше двора им от градината на Кати и Джим. (Ако не го беше направил, щеше ли сега да тича през тяхната трева?) Стомахът на Флавия се сви. „Лени...“
Кати също бе чула врявата и се показа на вратата точно когато Лени се прехвърляше над оградата ѝ и скачаше в градината на Една. „Какво, за бога...?“ Сякаш бе на трийсет и няколко, а не над седемдесетгодишен. Винаги бе поддържал форма с градинарство и ходене пеш, но това бе нещо съвсем друго. Да не се бе побъркал този човек?
ГЛАВА 55
Тес се прибираше към вилата, за да се преоблече. После щеше да се види с Джовани, за да обсъдят подробностите по заема, с който искаше да ѝ помогне за ремонта на къщата. Трябваше да се задейства, но наистина ли искаше да има задължения към този мъж? Ако можеше да се вярва на Тонино, семейство Шиара не бяха никак приятни хора. С изключение на Сантина, разбира се - старицата бе много мила. А Джовани? Ами... Тес не можеше да реши какво да си мисли за него. Тогава мобилният ѝ телефон иззвъня.
- Мамче?
- Баща ти... - Флавия заговори направо по същество.
- Какво е станало с него? - Тес започна да превърта възможни сценарии в ума си. Стомахът ѝ се сви на топка. - Да не е болен? Какво има?
- Падна.
„Божичко!“
- Ударил ли се е? Добре ли е? - Младата жена се облегна на стената на il baglio. Досега никога не се бе тревожила за баща си. Татко винаги бе на разположение, беше стабилна опора и на него можеше да се разчита да пази баланса.