Младата жена се върна до масичката от ковано желязо и отново отпи голяма глътка минерална вода. Все още ѝ идеше да се качи на следващия полет - сякаш не стигаше Дейвид, а сега и произшествието с баща ѝ. Пък и с Тонино всичко се беше объркало... Но от друга страна, трябваше да остане и поне да започне ремонта на вилата. Беше наложително да се види и да поговори с Джовани.
- Какво лошо има в това Дейвид да се вижда с Джини? - попита майка ѝ.
Имаше право. С какво можеше да навреди Дейвид? Не бе груб, а Джини все пак беше и негова дъщеря. Тийнейджърката бе достатъчно голяма да се грижи за себе си, а и баба ѝ и дядо ѝ бяха край нея да я наглеждат. На всичкото отгоре явно никой от семейството не настояваше Тес да се прибере...
Хрумна ѝ идея.
- Как мислиш, мамче, дали Джини би дошла тук? На почивка? Ти и татко можете ли да дойдете с нея?
Чу как Флавия си поема дълбоко въздух.
- Не мисля, Тес - отвърна старицата.
- Но, мамо, не би ли искала да видиш отново всичко това? - Тес се огледа наоколо, докато стоеше насред порутената тераса. - Вилата, селото...?
Не можеше да проумее. Каквито и да бяха чувствата на майка ѝ към това място, Четария си оставаше нейният роден дом. Откакто бе пристигнала тук, Тес все повече вникваше в атмосферата от младините на Флавия и започваше да я разбира все по-добре. Майка ѝ бе закоравяла заради нещата, които ѝ се бяха случили. Сега го осъзнаваше. Бе въпрос на оцеляване и на любов.
- Не съм сигурна, че ще мога - призна възрастната жена. - Пътуването може да ми дойде в повече.
Тес се замисли за срутената къщичка в другия край на градината. Навярно щеше да ѝ е тежко, щом я види.
- Ще ми обещаеш ли поне да си помислиш?
Настъпи дълго мълчание.
- Не съм спирала - изрече Флавия бавно - да мисля за това.
ГЛАВА 56
Флавия бе стигнала до края - или поне така ѝ се струваше. Не до самия край на историята, но оттук насетне започваше част втора, а Тес вече знаеше по-голямата част от нея, така че едва ли имаше нужда да я описва. Трябваше ли дъщеря ѝ да научи и останалото?
Но нещо в разказа не я удовлетворяваше. Осъзна го още преди инцидента с Лени. Приказката бе недовършена, оставаха много недоизказани неща, а и това не беше цялата истина. Ако Флавия умреше утре, Тес така и нямаше да знае. Както не знаеше и Лени очевидно.
Случката дойде като гръм от ясно небе. В Прайдхевън нямаше неприятности. Престъпността в района бе изключително ниска и повечето млади хора бяха любезни, макар някои от тях да бяха твърде шумни. Имаше и такива, които изглеждаха враждебно, но не демонстрираха такова поведение. Градчето не бе никак лошо.
Когато чул крясъците и разтревожения глас на Една, Лени решил да се намеси сам, вместо да повика Флавия или да се обади на полицията, както бе разумно.
По-късно Флавия научи от съседката, че в градината на Една нахълтали двама младежи. Единият изпотъпкал цветните лехи в предния край на градината, а другият бил малко по-навътре, насред моравата.
- Ако обичаш, младежо, напусни собствеността ми - заканила се Една, - или ще се обадя на полицията!
- Ах, колко се уплаших! - отвърнало момчето, но точно тогава Лени героично се втурнал откъм оградата.
- Ела ми, дребно нищожество! - извикал Лени („много авторитетно“ по думите на Една). - Само да те хвана!
Първото момче вече било стъпило с единия си кален крак на задната ограда и започнало да се катери по нея като плъх по водосточна тръба. Въпреки че го заплашвал почервенял старец с яркожълти градински ръкавици, второто момче също хукнало през двора.
- Ще ми бягаш, а? - изръмжал Лени и го погнал.
- Не забеляза Табита - обясни Една, докато разказваше историята на Флавия. - Беше се излегнала на любимото си място край лехата с латинките. Много е плашлива тази котка. Стрелна се точно пред Лени, той се спъна в нея и падна по лице на пътеката.
За щастие, в онзи момент второто момче тъкмо се прехвърляло от другата страна на оградата и не разбрало, че противникът му е разгромен.
- Ужасно съжалявам - извини се Една на Флавия, - но Табита се уплаши.
- Нямаш никаква вина - успокои я тя. - Нито пък Табита.
Флавия дори не можеше да вини Лени. Как да държиш някого отговорен за това, че е верен на себе си?
Една изтичала до Лени възможно най-бързо. Първо си помислила, че е получил инфаркт, затова му направила изкуствено дишане и го поставила в стабилно странично положение95, а веднага след това се обадила да повика линейка. Гледала Casualty96 от толкова години, че не могла да устои на изкушението.