- Всеки друг би постъпил така - обясни съседката.
Когато Флавия стигна до местопроизшествието по традиционния път - тротоар, градинска пътека и входна врата, - Лени вече се бе надигнал. Устната му бе сцепена и възрастният мъж внимателно се опитваше да раздвижи китката си.
Флавия изпадна в потрес при вида му. Съпругът ѝ имаше порязвания по лицето, а на слепоочието му се бе издула цицина. Ръцете и краката му бяха зле охлузени, китката му изглеждаше изкривена под неестествен ъгъл. Качи се с него в линейката, държа го за ръка и през целия път се молеше на Богородица, към която не се бе обръщала за помощ, откакто бе младо момиче в Сицилия.
- Просто паднах, скъпа - настояваше Лени.
Но за Флавия това бе предупреждение
- Живяхме си щастливо, нали, скъпа моя? - попита я той, когато пристигнаха в центъра за спешна помощ.
Изгледа го втрещено.
- Нали каза, че просто си паднал? Защо, за бога, говориш така, сякаш си пред вратата на смъртта?
- На прага - поправи я Лени. - На прага на смъртта.
- Вратата, прага, има ли значение? - цъкаше с език Флавия.
- Кажи ми - настоя мъжът ѝ, - кажи ми, че сме живели щастливо.
- Да, Лени - отвърна тя. - Живяхме си щастливо.
Наистина беше най-обикновено падане. Но понякога едно падане е в състояние да те разтърси.
Тогава Флавия разбра.
ГЛАВА 57
Джини имаше много да разказва на Бека, когато най-накрая се видяха на пица за бъбрене по женски, каквото отдавна не си бяха спретвали.
Започнаха от падането на дядо.
- Преди да се случи, всичко вървеше по мед и масло - заяви Джини.
Топката се бе поотдръпнала. Навярно само се правеше на обидена и скоро пак щеше да си покаже физиономията, но засега тийнейджърката се наслаждаваше на възможността да си отдъхне от досадното ѝ присъствие.
- Такъв е животът - отбеляза философски Бека, което изобщо не бе в неин стил. - Като лунапарк с люлки и скапани въртележки.
Една ранна съботна вечер Джини бе на работа в „Бикът и мечката“, когато телефонът ѝ иззвъня. Magic Fingers тъкмо бяха започнали изпълнението си: много ритъм, много енергия, а Алби - по-мрачен, секси и самовглъбен отвсякога. „Не за дълго“ - каза си Джини.
Вече можеше да сервира напитки и насън да я бутнат. Станала бе толкова бърза, че почти отгатваше какво ще си поръчат клиентите, преди да са отворили уста. Можеше да смесва шотове, докато в халбите се точи бира, и да отваря бутилка с една ръка, докато с другата сипва лед за коктейли. Винаги знаеше кой чака най-отдавна и изпълняваше поръчките подред.
Излизала бе няколко пъти с Алби. Беше мил. Според нея щеше да е суперлесно да се влюби, да избяга с него и да зареже всичко заради това момче. Затова се сдържаше. Не искаше да започва нещо, което не може да довърши. Поне засега. Трябваше първо да види света. Да намери себе си. А Алби, който си имаше групата, музиката и писането на песни, като че ли нямаше проблем с това. Засега.
- Джини, мила, може ли една голяма наливна от най-хубавата ви? - Това бе поръчката на баща ѝ, който се бе появил в кръчмата, за да послуша музика, а може би и за да хвърли едно око на Алби, за когото тийнейджърката бе споменала на вечеря преди няколко дни.
Телефонът зад бара се скъса да звъни, докато най-накрая Брайън вдигна. Личеше си, че едва чува насред врявата. Запушил бе ухо и крещеше в слушалката, а после насочи пронизващ като лазер поглед право към Джини. Тя потръпна.
- Какво? - попита беззвучно, докато обслужваше поредния клиент.
Шефът ѝ дойде до нея, обви ръка около раменете ѝ и каза:
- По-добре си вземи палтото, скъпа.
- Защо? Какво е станало?
В шумната, препълнена с хора кръчма Джини затърси с поглед баща си. Беше се отдалечил, но веднага я забеляза.
- Тате - каза момичето.
- Еха! - възкликна Бека. - Значи си получила просветление за татко си?
- Аха - потвърди Джини и отпи от колата си. За първи път.
- А дядо ти как е?
Сервитьорката донесе пици, чеснови хлебчета и големи пържени картофки за двете. Джини си бе поръчала „Маргарита“ с допълнително пеперони, а Бека - „Четири сирена“.
- Добре е - отвърна тийнейджърката и отхапа от чесновата питка. Беше хрупкава отвън, мека отвътре и идеално пикантна. Дядо ѝ си бе счупил китката и сега ръката му беше превързана. Но като се изключи това и синьо-жълтите петна от натъртване по лицето му, беше добре.
Бека си сипа картофки върху пицата и отряза парче от нея.
- А майка ти какво казва за появата на баща ти? - попит.
- Засега е доста спокойна - призна Джини. Напоследък имаше възможност да наблюдава нещата от нова гледна точка и бс стигнала до извода, че има доста готина майка.