Знаеше, че баща ѝ е пратил писмо на Тес, и имаше известно подозрение за какво става въпрос в него.
- А сега ми разкажи за Бен - подкани я другото момиче.
Джини изпълни желанието ѝ.
- Какъв задник! - отбеляза Бека, след като изслуша разказа докрай. - Не е трябвало ти да правиш повече в леглото, Джинс, а той. Ела!
Тийнейджърката се приближи максимално до приятелката си, а Бека се зае да я посвети в някои трикове на сексуалния майсторлък и ѝ обясни какво да очаква. По време на урока двете спираха за кратко, за да отпият кола или да хапнат пица..
- За следващия път - завърши Бека и намигна.
- За следващия път - съгласи се Джини, докато си мислеше за Мрачен и Самовглъбен.
- А сега какво следва? - Приятелката ѝ побутна празната си чиния и се облегна назад.
- Заминавам. За Австралия.
- Мамка му, Джинс! - възкликна Бека. - Имах предвид за десерт.
Поръчаха си шоколадово брауни97 с бита сметана и Джини ѝ сподели предложението на Дейвид.
- Имам жилище в Сидни, което можеш да използваш за базов лагер - заявил бе баща ѝ. Навярно го беше купил след печалбата. - Само кажи, и ти давам ключовете.
- А ти ще бъдеш ли в Сидни? - попитала бе тийнейджърката, без да е сигурна какъв отговор иска да получи.
Той бе вдигнал рамене:
- Мислех аз самият да попътувам. С караваната. Може би в Европа. Някак си досега съм я пропускал.
- Готино - отбеляза Бека. - Лесно ли е да си намери човек работа в Австралия? А да пътува насам-натам?
Джини се наслаждаваше на вкуса на топящия се шоколад, гарниран със сметана. Нищо не можеше да се сравни с него.
- Фасулска работа е според татко. В хостелите можеш да получиш информация за свободни работни места и прочее, а освен това ти помагат да решиш накъде да продължиш. Някои от туристите работят в барове, други се занимават с дистанционни продажби, трети берат плодове.
Бека не коментира думата „татко“. А това беше добре, защото и на Джини ѝ беше трудно да свикне с новата ситуация. До съвсем скоро тя бе израснало без баща момиче, а изведнъж Дейвид се появи и беше... ами, беше точно бащата, от когото тя имаше нужда. Вече бе разбрала, че той не е обърнал гръб лично на нея, а на бащинството. Което беше лошо, но може би не чак толкова лошо. Тийнейджърката обаче нямаше да забрави изгубените години. Не можеше.
- Супер - заключи Бека, докато преглъщаше последната хапка десерт.
- Браунито ли?
- Татко ти.
- Ами, да...
Допуснал бе куп грешки. Не бе съвършен - всъщност беше много далеч от съвършенството. Просто беше различен и толкова. Бащата на Бека носеше костюми и работеше в банка, а майка ѝ бе готвачка в училищна столова. Не можеше и дума да става за сравнение.
- Искаш ли компания за пътешествията си? - попита приятелката ѝ, след като си допи колата.
- Шегуваш ли се? - Джини се втренчи в нея. Досега не бе посмяла да признае пред никого, че това е онази част от пътуването, която най-много я притеснява. Беше яко да тръгнеш да търсиш себе си, но кой щеше да брои до десет, докато мижиш, а после да ти помогне в играта на криеница?
- Ни най-малко. - Бека избърса устата си със салфетка. - Ще бъде супер. Сериозно, Джинс, ще си прекараме много яко!
„Да, така е, но...“
- Ами Хари? - попита Джини.
Бека се нацупи:
- Кой е тоя Хари?
- Нали не сте...?
- Не - поклати глава Бека. - Но той не е целият свят, Джипс. И без това скоро ще се чупи. Постъпва в университет. И после какво?
-Трябва да започнем да спестяваме сериозно - отбеляза Джини. Баща ѝ навярно щеше да предложи помощта си, но тя искаше да осигури сама поне част от парите.
-Другия месец ставам на осемнайсет и ще получа малко кинти - заяви Бека. - Да е жива и здрава богатата ми леля Маргарет. Тя няма свои деца.
- Джакпот!
„Значи всичко е уредено“ - помисли си Джини, докато двете момичета се поздравяваха с плясване на длани. Имаше план, базов лагер и компания. А също и богат баща. Само като се замисли, допреди няколко дни единственото забележително нещо в живота ѝ беше подозрението, че може да е бременна.
ГЛАВА 58
Няколко дни по-късно Тес получи писмо. След всичките тези години веднага разпозна почерка на Дейвид - буквите бяха издължени и колебливи като самия него.
Устоя на изкушението да разкъса плика незабавно. Първо си направи кафе, изнесе го на терасата и седна да се любува на гледката към залива. Морето днес бе гладко като езеро на воденица, а небето бе обагрено в онова наситено, дълбоко средиземноморско синьо, което тя толкова обичаше. Остави неотворения плик на масата. Дейвид можеше да почака.