Тес не беше много сигурна в това. Имаше възражения към срещата на Дейвид с Джини, но те бяха от съвсем егоистично естество. Сега се замисли отново. Защо да пречи на дъщеря си да опознае собствения си баща? Дейвид имаше право. По-добре късно, отколкото никога. Не бе опасен за нея. Нямаше как да е, нали?
Та... дали трябваше да приеме парите? Навярно не. Досега се бе справяла чудесно и сама.
Имаше и послепис: Впрочем, справила си се чудесно с отглеждането на Джини. Прекрасна е. А усмивката ѝ е копие на твоята.
Тес сгъна писмото и го прибра в плика заедно с чека. Добре ли бе отгледала Джини? Отдалечи се твърде много от нея, когато се поддаде на зова на Сицилия, вместо да остане до дъщеря си. Дали имаше право на това време за себе си? Преди всичко Тес беше майка. Но...
Постъпила бе правилно... или поне така си мислеше в началото. А и никой не я укоряваше за взетото решение. Значи... май не трябваше да приема парите. Усмихна се. „И все пак...“
ГЛАВА 59
Флавия смяташе, че ароматите са сърцето на la cucina и ѝ дават живот, затова се бе опитала да ги възпроизведе във всичките си кухни в Англия - първо у Беа Уестърман, след това в „Адзуро“, а накрая и в собствената си кухня. Кардамонът, карамфилът, зановецът и медът бяха уханни и упояващи... Сушените домати, висящите преплетени глави чесън и нанизите от червени чушки - люти, землисти и пикантни... Карамелът, ванилията, кайсията и прасковата - сладки, богати и наситени, с плодови нотки, които напомняха за dolce. Най-старинният десерт, както и най-характерният за Сицилия, бяха канолите. Често ги поднасяха на сватби.
Тези тестени тръбички, пълнени с рикота, мед и захаросани плодове, заради фалическата си форма първоначално били сервирани на сватби като символ на плодовитостта. Canna означава „тръстика”, но също така и „цев на пистолет Scorza (хрупкавата коричка) на канолите трябва да се изпържи в много гореща мазнина за една минута - така се запечатва сладостта и. Когато тръбичките се охладят и изсъхнат, вече можете да ги напълните с плънката и да ги поръсите с пудра захар. Украсете със захаросани цитрусови корички.
Флавия се усмихна. Този десерт беше толкова тежък и сладък, че идваше в повече на небцето. Но трябваше да го включи. Нямаше да има празнини, никакви празнини, заради Тес.
Така щеше да е и до края на историята, помисли си Флавия.
* * *
Питър се появи в „Адзуро“ за първи път около година след сватбата на Лени и Флавия.
По това време сицилианката заместваше съпруга си, който бе излязъл да организира някаква доставка, и работеше в ресторанта.
Не можа да повярва на очите си. Сега разбра как се е почувствал той, когато я бе видял онази вечер в Ексетър. Гостът стоеше пред тезгяха. Тя го гледаше втренчено, той също не отклоняваше поглед. Беше си същият - само русата му коса беше малко пораснала и изглеждаше по-фина, но изсечените скули и онези сини очи не се бяха променили... Не изглеждаше по-стар, макар че навярно вече наближаваше трийсет. Нима бе възможно да са се случили толкова много неща, откакто се видяха последния път, а той да не е мръднал?
- Как ме откри? - попита Флавия най-сетне.
- Не беше лесно.
Погледите им все още бяха приковани, преплетени. „Едно друго време - помисли си тя. - Друго време, друго място.“ Питър протегна ръка и младата жена сложи длан в неговата. Той обви пръсти около нейните като пламъци.
Влязоха клиенти и развалиха мига. Флавия ги обслужи, но през цялото време си мислеше за синеокия мъж, за настойчивия му поглед и за въпроса, който трептеше върху устните му.
Питър се настани в ъгъла, до прозореца, и тя му сервира италианско кафе и сладкиш. Поседна срещу него за момент. Изпиваше го с очи. Навън валеше дъжд. Беше февруари. Най-потискащият месец в Англия. Но Питър бе като слънчев лъч, винаги ѝ бе действал така.
- Направих ужасна грешка - изрече той. - Беше такъв шок. Появата ти, имам предвид.
- Не. - Флавия си спомни за съпругата и детето му. - Постъпи правилно.
Той поклати глава.
- Никога не сме били щастливи с нея. Как може човек да е щастлив, ако все още е влюбен в друга?
Флавия се замисли за Лени. Беше добър човек. Скоро щеше да се върне, а тя не искаше да го наранява.
-Можеш да живееш приличен живот - отвърна младата жена. - Да бъдеш доволен.
Но дълбоко в себе си изгаряше от желание да посегне с ръка, да помилва лицето на Питър, да докосне косите му, да целуне тези устни. Жадуваше да почувства допира на неговото стройно и слабо тяло до своето. Никога не го бе усещала и сега съжалението я разяждаше.