Сякаш доловил езика на тялото ѝ, мъжът се протегна, улови една от тъмните ѝ къдрици и я усука около показалеца си. Сложи длан на бузата ѝ и тя сгуши лице в нея. „Само за секунда“ - каза си Флавия.
- Напуснах Моли - призна Питър.
Младата жена подскочи.
-А синът ти? - Тонът ѝ прозвуча абсурдно официален в собствените ѝ уши.
Той въздъхна:
- Виждам го, когато имам възможност, но вече не живея с тях. Не мога.
Флавия внимателно докосна ръката му.
- Вече съм омъжена.
- Да - кимна Питър. Не изглеждаше изненадан. - Разбира се, че си, прекрасна моя Флавия. Няма мъж с всичкия си, който би могъл да ти устои.
Сицилианката усети как нещо в нея се пробужда. Споменът за този мъж от времето, когато се бе грижила за него в Четария, изплува - горещ и жив.
- Съжалявам - отрони.
- Обичаш ли го? - Сините му очи я изпепеляваха. - Само това ми кажи.
„Не както обичам теб“ - помисли си тя, но отвърна:
- Да, обичам го.
Питър си тръгна малко след това. Докосна ръката ѝ и нежно целуна косите ѝ.
- Сбогом, Флавия.
След секунди влезе Лени - тъкмо се бе върнал от Дорчестър. Изгледа я странно, но не каза нищо. Едва ли се бе разминал с Питър, а и да беше, навярно не си го спомняше. Не каза нищо и когато Флавия плака мълчаливо вечерта, сгушена във възглавницата си. Но дишането му бе дълбоко и равномерно, така че сигурно бе заспал и не я чуваше.
Но когато ѝ каза онези думи в линейката, когато настоя да чуе от нея, че са живели щастливо заедно, Флавия разбра, че винаги е знаел за посещението на Питър и винаги си е задавал този въпрос. „Затова - помисли си тя. - Затова...“
ГЛАВА 60
Както се бяха уговорили, Тес се срещна с Джовани в бара долу в il baglio. Беше безветрен ден и въздухът бе неподвижен, сякаш предстоеше буря. Англичанката отметна косата от лицето си и я прибра назад. Беше горещо и лепкаво. Джовани закъсняваше (доста характерно за всички сицилиайци), затова тя си поръча кафе лате и каноли и седна на маса, от която не се виждаше работилницата на Тонино. Потъна в размисли за писмото на Дейвид. И за парите. Толкова много пари.
„Как се пресмята издръжката на дете за осемнайсет години“ - зачуди се. Отпи от кафето и се наслади на мекия му вкус - беше възхитителен. Толкова много фактори трябваше да се вземат предвид: инфлация и лихви, училищни екскурзии и ваканции, коледни подаръци, вноски за ипотека, да не говорим за храната. Освен това не трябваше да се забравят денонощните грижи, които всяка майка полага, без дори да се замисли. И все пак... Петдесет хиляди лири. Захапа хрупкавата тестена коричка. Пълнежът бе сладък, плътен и се топеше в устата ѝ.
- Тес! Ciao! - Джовани бе влязъл, без тя да усети. Изглеждаше запъхтян и леко зачервен, което не бе типично за него.
„Защо ли е бързал“ - запита се Тес.
Мъжът я целуна по бузата, поръча си еспресо с малко горещо мляко и седна срещу нея. Носеше черно кожено дипломатическо куфарче. Отвори го и извади от него картонена папка с документи.
„Много делово“ - помисли си англичанката, докато избърсваше ръцете си.
- Какво е това? - попита.
- Стандартен договор за заем - отвърна сицилианецът. - Навярно ще се радваш да разбереш, че всичко е уредено.
Тес отпи от кафето си. След тежката сладост на канолите ѝ се стори горчиво. Не се радваше. Всъщност усети нотка на безпокойство. Как да му съобщи, за да не го обиди?
- Чудесно, Джовани - започна, - наистина оценявам усилията, които полагаш, за да ми помогнеш, но...
- Няма нищо! - Мъжът размаха ръце, за да покаже с жестове, че наистина не му е струвало съвсем нищо. - За мен е удоволствие да ти бъда от полза. - Тупна се в гърдите, за да подчертае думите си. - Не винаги е лесно да се намери финансиране за подобен проект. Затова съм изключително развълнуван, че мога да го направя за теб.
О, Боже! Всичко това звучеше толкова гръмко и Тестрално. Но събеседникът ѝ не изглеждаше изключително развълнуван. А това на яката му червило ли беше? „Да му кажа или да не му кажа?“ Но пък писмото на Дейвид и моментът, в който бе пристигнало, ѝ изглеждаха като знак от съдбата.
- Колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще приключим - обяви Джовани и премести чинията ѝ и своето еспресо в единия край на масата. Май с всичко правеше така - поемаше контрол над нещата. Тес наблюдаваше как той разгръща папката и документите в нея. - Говорих с майстора. Може да започне следващата седмица.
Тес примигна изненадано. Дори не бе одобрила този майстор, даже бе преценила, че офертата му е прекалено висока и бе помолила Пиеро да ѝ препоръча друга фирма, за да сравни сумите. Другият майстор щеше да дойде утре да огледа вилата. Освен това... имаше още нещо, което не ѝ бе харесало в човека на Джовани. Избягваше да я гледа в очите през цялото време. Не му беше чиста работата.