- Не съм сигурна, че трябва да изберем този майстор - заяви тя.
- Че какво му е? - Джовани грабна чашата си с кафе и отпи голяма глътка.
- Ами... сигурна съм, че е добър в работата си... - започна Тес.
- Най-добрият - вметна събеседникът ѝ.
- Но цените му са твърде високи. - Англичанката извади от чантата си офертата, за да подкрепи думите си с доказателство.
Сицилианецът дръпна листа от ръката ѝ и докато го четеше, от време на време хъмкаше, цъкаше и си мърмореше: „Това изглежда съвсем прилично... И това е добре... Хмм, да... Тук определено всичко е наред.”
Накрая обяви заключението си:
- Офертата е напълно приемлива.
Защо ли това не я изненадваше?
- Други майстори може да предложат по-евтина оферта - заобяснява Джовани бавно, сякаш говореше на малоумно дете, - но в крайна сметка вземат по-скъпо, Тес. - Направи жест с ръка, който символизираше пари. - Намираме се в Сицилия, нали не си забравила? - Изсмя се рязко и грубо. - Тук има много различни истини. Нищо не е толкова просто, колкото изглежда.
Тес въздъхна.
- Наистина оценявам помощта ти, Джовани - повтори тя, - но искам още една-две калкулации, за да направя сравнение.
Лицето му помръкна.
- Не забравяй какво ти казах преди - добави англичанката, като се опита да звучи недвусмислено. - Това все пак е моята вила. Трябва аз да вземам решенията за нея. Нали?
Мъжът сведе поглед и склони глава.
- Тес, Тес... - Хвана я за ръката и се заигра разсеяно с пръстите ѝ.
Тя се опита да се дръпне, но той я стисна още по-силно. Въпреки че беше абсурдно, в нея се прокрадна страх.
- Не разбираш ли, че ти мисля само доброто? - Джовани вдигна ръката ѝ към устните си и я целуна.
Тес се почувства по-неловко отвсякога. Кимна утвърдително.
- Разбира се, винаги си бил много...
- И не знаеш ли, че нашите семейства са ето така? - Кръстоса показалеца и средния пръст на свободната си ръка, както бе правил и преди. - Винаги са били така.
- Да, зная - отвърна англичанката, но си помисли, че събеседникът ѝ възразява твърде много. Искаше ѝ се да я пусне, искаше ѝ се въобще да не му бе давала възможност да я въвлече в тези пазарлъци. Искаше ѝ се да е навсякъде другаде, но не и тук, с него.
- Е - продължи сицилианецът с гальовен тон, - защо да измъчваш красивата си главица с тези работи? Остави ме да се оправям, както намеря за добре. Познавам този град, познавам и майсторите. Мога да те представлявам. Не е проблем.
„Добре, но защо?“ - запита се тя. Защо толкова настояваше да ѝ помага?
- Знаеш ли какво е - внезапно смени темата Тес - il tesoro? Онова... нещо, което било откраднато преди много години. Кражбата, извършена от дядото на Тонино, за която ми разказа. Знаеш ли откъде се е взело?
За миг мъжът трепна и пусна ръката ѝ припряно, сякаш се бе опарил.
- Защо? - възнегодува Джовани. - Защо искаш да знаеш? Защо всички искат...
- Всички ли искат да знаят? - Тес се хвана веднага за думите му. - Кой? Кой още иска да разбере?
- Никой - едва изрече мъжът със стиснати устни. - Никой, Тес. И не, не знам какъв е бил този предмет, само съм чувал, че е бил много ценен. II tesoro. Нито пък знам къде е сега. Ти имаш ли представа? - Погледът му сякаш я пронизваше. - Майка ти казвала ли ти е? Сигурно знае.
- Не - отвърна англичанката. - Не знае.
„Защо да се интересува Флавия от нещо такова? По онова време е била още дете“ - помисли си.
Джовани скръсти ръце.
- Ще дадем поръчката на този майстор - заяви той. - Иначе...
- Иначе...? - Тес не обичаше да я заплашват. Нито пък да я изнудват, а сицилианецът май правеше точно това.
- Иначе няма да има пари - каза Джовани. - Няма пари, няма сделка.
Събра документите на купчина и ги подреди. Изглеждаше много по-различен отпреди, когато се усмихваше. Сега бе суров и... безмилостен.
Тес си помисли за чека, скътан в портмонето ѝ. „Благодаря ти, Дейвид.“
- Хубаво - отсече тя. - Няма майстор, няма пари, няма сделка.
Изправи се рязко и избута стола си назад.
Джовани вече изглеждаше бесен. Но и объркан - сякаш някой го бе надиграл на покер.
- Нищо не можеш да направиш без пари, Тес - предупреди я.
Англичанката се наведе към него и изсъска:
- Само гледай!
Мъжът се изсмя.
- Никой друг няма да ти даде заем. Гарантирам ти!
Тес бръкна в чантата си и остави на масата няколко монети, за да плати за кафето и канолите.