- Не ми трябват парите ти - заяви.
Той я сграбчи за китката.
- Какво искаш да кажеш, Тес? Защо не ти трябват парите?
Младата жена направи гримаса.
- Причиняваш ми болка, Джовани.
Но той не я пусна.
Тес забеляза, че сервитьорката се приближава колебливо, но Джовани само я погледна и тя се изниза навън през вратата зад бара. Клиентите от единствената друга заета маса в заведението станаха и си тръгнаха, сякаш не се бе случило нищо извънредно. Тес се чувстваше невидима.
- Мислиш си, че знаеш историята, Тес - измърка Джовани тихо, - но защо не попиташ скъпия си приятел откъде са се взели парите в семейството му? Как бедният рибарски син е намерил средства да си купи работилница?
Мъжът се изправи, без да пуска китката ѝ, а с другата си ръка стисна рамото ѝ.
- Какво искаш да кажеш? - промълви Тес, като се опита да не звучи уплашено. Погледна през прозореца, но изведнъж сякаш всички се бяха изпарили, на улицата нямаше никого.
- Доста е удобно, че семейството му внезапно се е сдобило с голяма сума пари по същото време, по което е изчезнало il tesoro - отвърна Джовани.
На Тес ѝ дойде до гуша.
- Всичко това няма нищо общо с мен - изрече ядосано. И той няма нищо общо с мен.
Но докато казваше тези думи, усети как я пронизва болката от предателството. Тонино.
- Нека ти кажа още нещо, Тес. - Джовани приближи лице до нейното. Твърде близо. - Не става дума само за пари. Дядо ми, Еторе Шиара, е изчезнал точно след края на войната. Просто е изчезнал. По същото време, когато се е изгубило и il tezoro. Как мислиш, дали е случайно, а? А? - повиши глас.
Господи. Интригата ставаше все по-заплетена. Дали наистина Джовани намекваше, че някой е убил дядо му? Изражението му бе почти налудничаво. А самият той бе толкова близо до нея, че Тес усети мириса на потта му и видя червените жилки в очите му.
- Нямам представа - изрече Тес отчетливо. Ако успееше да запази самообладание, навярно щеше да избегне възможността да го ядоса още повече. А той най-сетне щеше да пусне ръката и рамото ѝ. Реши да му даде още една минута - ако мъжът не я пуснеше след изтичането ѝ, щеше да го срита в слабините. Здраво.
- Но аз ще ти кажа кой знае - озъби се Джовани. - Ще ти кажа кой е наясно какво е станало с него.
По някаква причина Тес изобщо не се изненада, когато точно в този критичен момент забеляза Тонино да влиза в двора на il baglio с напълно безгрижна походка. Мъжът погледна към бара, отклони поглед в друга посока, а после отново погледна към тях.
Взе на три крачки разстоянието до вратата на заведението. След още три крачки бе до тях.
- Какво, за бога, си мислиш, че правиш? - възкликна Тонино и издърпа ръцете на Джовани. Сетне се обърна към Тес и я попита: - Добре ли си?
Да, добре беше. Но ѝ се прииска мургавият сицилианец да я притисне в прегръдките си и да я остави да си поплаче на воля. Това обаче ѝ се стори твърде сълзливо, затова просто кимна.
Тонино сграбчи Джовани за яката, по която имаше едва забележими следи от червило.
- Стой далеч от нея! - изръмжа.
В този миг двамата мъже застанаха очи в очи и за първи път Тес осезаемо почувства силата на отколешната семейна вражда, видя и усети омразата помежду им. Беше черна като родната им земя, тъмна като сенките в Сицилия. Джовани сви юмруци, а Тонино се напрегна. Бяха готови да се сбият. Но вместо да му налети, когато Тонино отпусна хватката си, Джовани се олюля леко и заотстъпва към вратата. Когато стигна до изхода, се обърна към Тес и ѝ каза заканително:
- Не си и помисляй, че съм приключил с теб!
Сетне изрече нещо бързо на сицилиански по адрес на Тонино, който му отвърна с тиха ругатня.
- Si, si, si. Scopilo98... - C една последна клетва и жест, който притеснително наподобяваше прерязване на гърло, Джовани затръшна вратата след себе си и се отдалечи към портата на il baglio.
Тес се обърна към Тонино и рече пресипнало:
- Благодаря ти.
Той кимна отсечено и я посъветва:
- Стой далеч от него.
- Тонино...
Но мъжът вече бе излязъл от бара и се бе изгубил от поглед.
* * *
Тес изтича през двора след сицилианеца. По време на престоя ѝ в кафенето небето бе добило оловносив цвят, морето бе заприличало на лист ламарина, а хоризонтът се бе обагрил в тъмновиолетово. Дори въздухът сякаш притискаше надолу раменете и главата на англичанката. Струваше ѝ усилия да се движи, да влачи крак след крак.
- Тонино! - извика след отдалечаващия се мъж.
Внезапно заваля дъжд с бавни, тежки капки и в мига, в който светкавица раздра небето, Тес усети как напрежението се освобождава. Почти веднага последва гръмотевица като барабанен трясък.