Мъжът видимо се отпусна. Хвана я за ръка и каза:
- Не се тревожи. Можеш да се прибереш във вила „Сирена“.
Тес не можеше да прикрие горчивото си разочарование.
- Какво беше това? - попита. - Част от бурята ли?
Той поклати глава.
- Земен трус. Нищо необичайно. Но мисля, че вече отмина. Върви.
Стъпалата към вилата никога не ѝ се бяха стрували толкова стръмни.
Когато ги изкачи, Тес спря и се обърна към морските скали, към самотните рибарски лодки в пристанището и изоставеното и безполезно хале за лов на риба тон. Възможно ли бе да обичаш някое място или мъж и в същото време да се страхуваш от тях? Възможно ли бе да те привличат отчасти против волята ти? Ако беше, значи точно това се случваше на Тес.
ГЛАВА 61
Около шест месеца след посещението си Питър ѝ изпрати писмо. Флавия разгледа красивия почерк, с който бе изписан адресът ѝ на синия плик, и някак разбра, че е неговият. Спомни си за всички онези писма, които така и не бе получила. Какво ли бе направил баща ѝ с тях? Навярно ги бе хвърлил в печката. Но първо трябва да ги е прочел - как иначе бе разбрал, че Питър ще дойде в Сицилия да я вземе? И тъй като папа не знаеше английски, вероятно бе показал писмата на някой друг, за да преведе думите на Питър - любовните му послания до Флавия.
Дори сега, десетилетия по-късно, изгаряше от срам и гняв при тази мисъл. Кой друг ги беше прочел? Енцо? Представи си мрачния жесток лик на Енцо и потрепери. Дали не беше добре да предупреди Тес за фамилията Шиара?
Но това не беше любовно писмо и Флавия се зарадва. Започваше със „Скъпа моя Флавия“ и бе подписано с „Твой Питър“. Но, разбира се, той не беше нейният Питър. В писмото я питаше как е и как върви ресторантът, разказваше ѝ къде живее (сам) и споделяше, че си е намерил работа като застрахователен агент и вижда сина си веднъж седмично - всяка неделя.
Веднъж седмично, в неделя... Не беше много за човек, който толкова се гордееше с детето си. Тя си спомни думите му: „Имам дете, Флавия. Син. Казва се Даниъл.“
Питър пишеше също, че се надява тя да намери време някой ден да отговори на писмото му - като на приятел. А ако някога се нуждае от нещо... Оставил бе изречението недовършено.
Като на приятел... Когато тръгна на дългия път за Англия, Флавия никога не бе предполагала, че Питър може да ѝ бъде приятел. Любовник - да. Но приятел...?
Все пак бе трогната от готовността му да направи този жест, да покаже, че се интересува от нея и да ѝ предложи приятелството си. Затова прибра писмото в синия плик и го скри в спалнята си, в шкафа с чорапи.
Една неделя няколко седмици по-късно Лени реши да отиде на гости на майка си, но Флавия се извини и предпочете да остане у дома. Следобед написа отговор на писмото. Разказа на Питър за „Адзуро“ и се похвали колко е напреднала с английския. Писа му за живота в Прайдхевън и сподели, че Лени е добър мъж, най-добрият. Увери го, че и тя иска да бъдат приятели.
Кореспонденцията им бе нередовна, но Флавия все пак получаваше по четири-пет писма годишно. Когато Питър имаше проблем, когато бившата му съпруга си намери нов мъж и той се тревожеше как това ще се отрази на Даниъл, когато в работата не му вървеше, той ѝ пишеше и разказваше за всичко това. Понякога споменаваше жени. Първо имаше някаква Катрин, с която излизаше няколко месеца, после - Одри, с която се виждаше доста дълго време. Но не се ожени повторно и продължи да живее сам.
Дали чакаше Флавия? Всички тези години, прекарани в очакване? Питър никога не призна, а тя се опита да не мисли за това. Все пак ѝ стана навик да проверява пощенската кутия - за всеки случай.
Животът ѝ не бе никак лош, макар че с Лени трябваше да работят усилено. Всеки ден сицилианката сама замесваше тестото за прясна паста и пица. Купиха парче земя, за да си направят разсадник, и отглеждаха домати в оранжерия. Едри - от сорта „Биволско сърце“, и чери доматчета.
Бяха чудесен екип. А любовта? Лени не беше романтик - никога не бе показвал склонност към романтика, а и сега, покрай работата в „Адзуро“, нямаха време за такива неща. Но съпругът ѝ бе добър, мил човек и Флавия бе благодарна за това. Колкото до романтиката... тя бе за някогашното момиче от Сицилия, което вече бе останало в миналото.
Младата жена знаеше, че Лени иска деца, но не им се получаваше и тя бе доволна от това. Имаха толкова много работа в ресторанта, а и Флавия никога не бе мечтала да стане майка. Беше твърде амбициозна и не си представяше да живее като сицилианска жена - с дом и семейство.