Когато все пак се случи, тя бе малко над четиридесет и в началото не можеше да повярва. Не беше възможно. Особено на тази възраст... Но беше възможно и се случи - раждането на Тес бе истинско чудо. Малката топка живот и топлина пищеше, сякаш много добре знаеше какво иска. Флавия се усмихна. Сякаш дъщеря ѝ вече бе готова да се бори за онова, което желае.
- Искаш ли да я вземеш, мамче? - попита я акушерката.
Мамче. На Флавия ѝ идеше да се разсмее. Никога нямаше да разбере напълно англичаните, бяха много странен народ. Но все пак прошепна кротко:
- Да, моля. Бих искала да я подържа.
Кръстиха я Териса Беатрис.
Сега вече животът със съпруга ѝ не се изчерпваше просто с Лени и „Адзуро“. Най-накрая бяха истинско семейство.
Жълто като твърдата пшеница - зряла и сияеща под слънчевите лъчи, жълто като шафрана, жълто като лимоните и жълто като златистия и топъл течен мед.
Медът, познат и на най-древните цивилизации, се произвежда в Сицилия от хиляди години, но вкусът му се е изменял през вековете. Някои цъфтящи растения са изчезвали, появявали са се други, а в меда, известен като millefiori (хиляди цветя), личи цялото това наследство. В наши дни повечето сицилиански мед се прави от портокалови цветчета или евкалиптов нектар.
Любимият мед на Флавия бе сицилианският от портокалови цветчета. Използваше го като съставка във всеки вид dolce. Беше лек и свеж, с вкус на пролет. На надежда и ново начало...
ГЛАВА 62
Тес се зарадва на неочакваната покана за обяд у Мили и Пиеро. А и тъкмо бе получила съобщение от Джини. Нищо съдбоносно, но се опитваше да не се натрапва много на дъщеря си - да бъде готова да откликне, ако тя има нужда от нещо, но не и да я задушава. Стратегията ѝ явно работеше. Джини общуваше с нея.
Обядът бе сервиран на частната тераса на хотелиерското семейство. Трапезата бе скромна като за сицилианци, но всичко изглеждаше вкусно. Имаше семпла салата от пресен зелен фасул, хляб и различни antipasti от морски дарове, елегантно аранжирани в бели чинии.
Пиеро не се спираше на едно място и търчеше по задачи, свързани с хотела - ту се занимаваше с взискателен клиент, ту търсеше клещи за някой работник, ту говореше по телефона...
За разлика от него, Мили беше спокойна и невъзмутима както винаги. „Нейното момиче“ Луиза беше на рецепцията, а самата Мили се наслаждаваше на дълга почивка.
- Заслужила съм си я - заяви на гостенката. - Ела да те видя!
Тес пристъпи напред, а Мили я прегърна и целуна по двете бузи, какъвто бе обичаят в Сицилия. Днес хотелиерката носеше цикламена блуза, широки черни памучни панталони до под коляното и черни обувки на ток, украсени с малки цикламени панделки. Червилото ѝ обаче си беше същото дръзко червено, което винаги си слагаше. Само Мили бе способна да носи толкова самоуверено цветове, които иначе не си подхождат, помисли си Тес.
- Как сте вие двамата? - поинтересува се. - Как върви хотелът?
- Добре - отвърна Мили и ѝ махна да седне. - А баща ти? Чух, че се оправя.
Тес бе леко изненадана.
- Ами, да - потвърди. - Но според майка ми времето му като супергерой е безвъзвратно отминало.
Пиеро се появи тъкмо навреме, за да забележи озадаченото изражение на Тес.
- Какво? - поинтересува се мъжът и също се наведе да я целуне.
-А, нищо, просто в Четария явно всички знаят какво се случва с всеки.
Тес сви рамене и се опита да се засмее безгрижно. Все пак хотелиерите бяха нейни приятели и нямаше чак толкова голямо значение...
- Така е - съгласи се Пиеро и седна на стола срещу нея. - А жена ми е най-голямата клюкарка в селото.
Мили направи физиономия и с престорена обида възрази:
- Не го слушай! Добрите вести идват бързо, това е всичко.
- А лошите още по-бързо - допълни Пиеро.
Тес се усмихна. Мъжът на Мили имаше право.
Спомни си нещо.
- Мога да се закълна, че тази сутрин, докато излизах от вилата, някой ме наблюдаваше - заяви. Почти бе почувствала нечий поглед върху гърба си като лъч от фенерче. Много странно усещане.
- Навярно наистина са те наблюдавали. - Пиеро взе каната от масата и сипа ледена лимонада в три чаши. - В Сицилия винаги някой те гледа.
- Така ли? - Това се стори притеснително на гостенката.
Мили цъкна с език и изшътка на съпруга си.
- Майтапи се - заяви.
Но Тес не ѝ повярва. Кой ли наблюдаваше? И защо би наблюдавал точно нея? Помисли си за Джовани Шиара и потрепери.
Пиеро ѝ подаде чаша и попита:
- Как мина с майсторите вчера? Предложиха ли ти добра цена?