Тя отпи от лимонадата. Беше домашно приготвена, несъмнено от сицилиански лимони, и божествена на вкус.
- Добре мина - отвърна. Този майстор бе огледал вилата доста по-старателно, бе обсъдил с нея плановете ѝ на разбираем, макар и развален английски и ѝ бе дал няколко много полезни съвети. А освен това имаше още една дребна подробност: калкулацията му излизаше е десет бона по-евтино от онази, която бе предложил човекът на Джовани.
- Ще приемеш ли офертата? - Мили изглеждаше притеснена. - Можеш ли да си го позволиш?
- Да и на двете.
Тес избра парче хляб от панера, който Мили ѝ подаде, и си взе малко calamaretti - бейби калмари с кедрови ядки, магданоз, чесън и галета. За първи път бе опитала това ястие веднъж, когато обядва с Джовани. Ако смяташе да задържи вилата и да я превърне в доходоносен бизнес, трябваше да свърши много работа, но нямаше да се поддаде на опитите на Джовани да я разкара от острова или на Тонино - да я уплаши. Вече беше голямо момиче. Способна бе сама да взема решения.
- Справиха се чудесно с тази сграда, когато я превърнаха в хотел - изтъкна Пиеро и се обърна, за да погледне своята гордост. - А ако нещо се обърка, лесно можеш да се свържеш с тях.
- Навярно защото им плащаме бързо и навреме - коментира Мили. Преметна крак връз крак и остави една от черните си обувки да се изхлузи и да падне на пода.
Но Тес имаше чувството, че препоръката на Пиеро струва повече и от сто предложения на Джовани...
Мили мушна една пълнена мида между алените си устни и започна да я дъвче замислено. Сбърчи вежди и погледна Тес.
- Но как ще се справиш с плащането? - попита почти риторично.
Пиеро я стрелна с поглед.
- Това не е наша работа, любов моя...
Но преди да каже още нещо, мобилният му телефон иззвъня, той стана, извини се с жест, че трябва да вдигне, и се отдалечи от масата. Говореше на толкова бърз сицилиански, че Тес съвсем се обърка.
Мили се приближи към нея заговорнически.
- Скъпа, да не са ти паднали пари отнякъде? - поинтересува се. - Колко хубаво!
Блестящите ѝ зелени очи сякаш приканваха Тес да се довери и да сподели. Но гостенката бе предпазлива. Онова усещане, че я наблюдават, я бе смутило сутринта. Не ѝ се случваше за първи път. Бе се спряла на стъпалата и се беше огледала, но в il baglio всичко изглеждаше нормално (макар че Тонино не се мяркаше наоколо), а долу на плажа имаше само няколко души. Стори ѝ се, че за миг зърна отблясък - като слънчев лъч, отразен в обектива на фотоапарат - на хълма зад селото, където се бе разхождала с Тонино през маслиновата горичка. Но…
Навярно само си въобразяваше. Все пак, след като Джовани я бе заплашил в кафенето, а Тонино ѝ бе казал да си върви у дома, тя взе решение да не казва на никого за парите от Дейвид. Нито на Джовани, нито на Тонино, нито дори на Мили. Не че им нямаше доверие, но вече бе започнало да я дразни това, че всеки в Четария се бърка в работите на другите. Затова се усмихна потайно и каза на приятелката си само:
- Нещо такова.
После си сипа салата от зелен фасул и малко gamberoni99.
Мили изглеждаше леко посърнала, но за щастие, Пиеро се върна на масата и жена му реши да остави темата.
По време на обяда обсъдиха още много неща - времето в Англия, новините от света, плановете на Тес за управление на вилата и накрая новината, че майката на Пиеро смята да ги посети и да остане... за неопределено време.
- Съдба, по-тежка от смъртта - отбеляза Мили с видима досада.
Тес не спомена нищо за Джовани. Вече бе решила да не говори за станалото. Не искаше да изкарва случката като нещо кой знае какво, нито да си навлича повече неприятности с него.
Знаеше колко много може да навреди една дума, изпусната неволно.
В два следобед Пиеро се извини и се оттегли. Тес също се накани да си тръгва, но Мили я задържа още четиридесет и пет минути, които запълни с безцелно бъбрене, dolce - домашно приготвени бадемови бисквити - и прясно сварено кафе. Човек би си казал, че не я чака работа на рецепцията, помисли си Тес.
- Наистина е време да си вървя - извини се най-накрая гостенката. - Трябва да се обадя на строителите и да задействам нещата.
Освен това искаше да се погмурка. След бурята и земетръса морето изглеждаше по-свежо, прозрачно и гостоприемно отвсякога. Когато ремонтът започнеше, щеше да има по-малко време за гмуркане. А и защо изобщо ѝ трябваше извинение? Тес просто искаше да е в морето.
Сбогува се с Мили, която ѝ препоръча направо да отиде при майсторите и дори ѝ обясни как да стигне до офиса им, който бе само на няколко пресечки.
- Сицилианците предпочитат да обсъждат бизнес въпросите лично, а не по телефона - каза хотелиерката. - Желязото се кове, докато е горещо, както казват тук.