Но щом излезе от хотела, Тес премисли. Реши да иде до вилата и първо да се приготви за гмуркане. В Четария дори строителите спираха работа по това време и се отдаваха на следобедна дрямка.
II baglio определено изглеждаше задрямало под ранния следобеден пек и всички магазини (включително ателието на Тонино) бяха затворени. Но Тес отново го почувства. Онова усещане - сякаш някой я наблюдава.
„Това е нелепо“ - помисли си и се заизкачва по стълбите. Намери ключа си, влезе през страничната порта и мина покрай стената и белите жасминови храсти до фасадата на вилата. В ума си вече планираше къде и как ще се гмурка.
Отвори входната врата, влезе в коридора и спря на място. Заслуша се. Нещо не беше наред. Намръщи се и направи още крачка. Чуваше се шум като от бормашина, след това от чук, а накрая тихи гласове. Някой бе влязъл във вилата.
Приближи се до вратата на кухнята и остана там. Трябваше да излезе веднага и да повика помощ (но il baglio бе празно...) или дори да изтича до хотела и да доведе Пиеро, ако не успее да открие Тонино. Спомни си думите на сицилианския си приятел „Не мога да те защитавам винаги“. Не. Не можеше да иска помощ от него.
Освен това... Направи още една крачка. Инстинктите ѝ подсказваха да не обръща гръб, а да открие кой е влязъл и да разбере какво става. По дяволите, това беше нейната къща!
- Ехо! - извика. Тишина. - Кой е там?
ГЛАВА 63
Храната бе символ на сигурност и създаваше усещане за приемственост.
Granite di caffe, реши Флавия. Сложете водата и захарта в дълбок съд и загрейте, докато захарта се разтвори. Оставете да ври на силен огън една минута, след което намалете температурата, добавете кафето с постоянно разбъркване и накрая дръпнете от огъня. Прибавете ваниловата шушулка и канелата. Разбъркайте добре. Оставете да се охлади. Замразява се два часа, като се вади от фризера на всеки 15 минути, за да се разбърка. Трябва да има фина зърнеста текстура и накрая да е почти като каша. Разбийте на сняг сметана и пудра захар. Разпределете напитката в чаши и гарнирайте със сметаната. Сервирайте с топъл бриош100.
Тес беше на три годинки, когато един ден Флавия получи писмо от Питър.
Не знам как да ти го кажа, Флавия - пишеше той. - Дори се чудех дали въобще да ти казвам.
Беше минало толкова много време, но ѝ се стори, че ледени пръсти сякаш пропълзяват и се стягат около сърцето ѝ.
Предчувствието ѝ не я излъга.
Болен съм от рак на белите дробове. Трябваше да спра тютюна преди години, но...
Даже не бе разбрала, че е пушач. Флавия примигна и отново се вгледа в думите, изписани на листа. Как бе възможно да не е знаела тази дребна, но важна подробност за него?
Може би по време на престоя си в Сицилия още не бе пропушил... или поне никога не ѝ бе казал. Не беше с цигара или лула и в деня, когато я посети в ресторанта.
„Никога не съм го познавала - помисли си Флавия. - Дори и сега не го познавам.“
Искам да се видим - молеше я Питър. За първи път през всичките тези години ѝ предлагаше среща. - Можеш ли? Би ли го направила?
Можеше ли? Да. Лени не беше ревнив и не се държеше собственически с нея. Не я разпитваше къде ходи (макар че не бе и необходимо, защото обикновено можеше да я намери в кухнята на „Адзуро“) и уважаваше личното ѝ пространство. Би ли го направила? Това вече беше друг въпрос. Не искаше да изневерява на съпруга си. Не искаше и да го лъже. Но как би му навредило това? А Питър... Питър беше болен. Имаше нужда да се види с нея. Как да му откаже?
Срещнаха се в Лайм Реджис101, в чайна на океанския бряг. Приливът бе залял част от брега, а вълните бяха бурни и сиви - нищо общо със сицилианското море, което Флавия си спомняше.
Казала бе на съпруга си, че отива на пазар с приятелка. Алис бе нейна позната от детската ясла на Тес, но името ѝ не говореше почти нищо на Лени. Той трябваше да вземе Тес от яслата и да се погрижи за работата в „Адзуро“. Флавия бе сготвила предварително ястията за деня и бе намерила кой да я замества в кухнята. Най-лошото беше, че се наложи да излъже Лени. Почувства се толкова гузна, че ѝ беше трудно да го погледне в честните, открити очи. „Разбира се, че ще идеш, любов моя“ - заявил бе мъжът ѝ. Това я улесни. „О, Лени...“
Навярно можеше да признае, че отива да се срещне с Питър. Можеше да разкаже за писмата му, за това, че е болен и е пожелал да я види. Какъвто си беше, Лени вероятно щеше да прояви разбиране. Но можеше да му дойде в повече другото, което щеше да разбере. Причината, поради която Флавия бе приела да отиде на срещата, щеше да го нарани, а тя не искаше да причинява мъка на съпруга си. Беше добър човек и не го заслужаваше.