Питър беше отслабнал. Косата му също бе оредяла, тънка като на пеленаче. И мека, помисли си Флавия. По лицето му се бяха появили още бръчки и на места, най-вече под очите, кожата се бе отпуснала. Устните му бяха изтънели. А очите - лазурни като небето - бяха все така сияйно сини.
- Благодаря ти, че дойде - проговори мъжът. Протегна се през масата и я хвана за ръцете, сякаш бяха влюбени.
Пиха чай, ядоха препечени филийки и чаен кейк и разговаряха в продължение на часове - или поне така се стори на Флавия. Не си приказваха само за живота им през последните години, но и за рака. Когато Питър говореше, в гласа му сякаш се прокрадваха следи от задух и Флавия скърбеше за този мъж, когото някога бе обичала. И двамата вече бяха прехвърлили четиридесет. Май се водеха вече на средна възраст, макар че тя не се чувстваше така покрай грижите за малката си дъщеря и натовареното ежедневие в ресторанта. Но животът на Питър не се бе стекъл според плановете му. А сега можеше и да си отиде, преди да е навършил петдесет...
- Трябва да си вървя - извини се Флавия накрая. - Лени ще се тревожи...
Събеседникът ѝ поклати глава:
- Кой би предположил? Моята Флавия, истинска англичанка...
„Моята Флавия...“
- Живея тук от двайсет и пет години - напомни тя. - Напоследък съм започнала дори да мисля на английски.
- Прекрасна моя Флавия, би ли ми направила една услуга в името на доброто старо време? - попита Питър. Отново бе хванал ръцете ѝ.
Флавия знаеше, че няма да може да му откаже. Навярно го виждаше за последен път.
Отседнал бе в големия хотел на хълма.
- Не искам от теб да се съгласиш да правим любов. Но не мога да умра, без да съм те държал в прегръдките си. Поне веднъж. Не мога, Флавия.
Тя напълно го разбираше и знаеше как се чувства. Нима не си би мислила същото преди години? Затова тръгна с него и двамата се изкачиха по склона до хотела. Изчака го пред рецепцията, докато вземе ключа си, а сетне се качи с него в асансьора и го придружи до стаята му.
Когато влязоха, Питър отдръпна завивката в единия край на леглото, обърна се и я остави сама.
Флавия се съблече бавно, с треперещи ръце. Свали топлото черно палто, велурените ботуши, дебелата пола и дългите фини чорапи. Съблече жилетката и блузата си и сне от шията си сребърното кръстче, което Лени ѝ бе подарил, когато се ожениха. Свали си и бельото и се мушна под завивката. Зачака Питър така, както го бе чакала цял живот.
ГЛАВА 64
Появиха се от другата врата на кухнята, която водеше към дневната.
Джовани Шиара вървеше с още един мъж - по-възрастен от него, с мърлява риза и работен панталон. Самият Джовани изглеждаше небрежно в дънки и бяла ленена риза. Сякаш се беше отбил за следобеден чай в неделя.
-Джовани! - изсъска Тес. - Какво, по дяволите, правиш тук? Какво става?
По лицето му преминаха куп емоции, сякаш не можеше да реши какво чувства.
- Прибрала си се по-рано, Тес - отвърна сицилианецът и поклати глава тъжно.
По-рано? Какво искаше да каже?
- Толкова рано, че не е добре за теб самата.
Англичанката се опита да потисне страха, който се надигна в нея и накара краката ѝ да омекнат. Джовани не би посмял. Не и пред свидетел.
- Какво искаш? - попита тя. - Какво търсиш?
Но се сети сама. Сега разбра защо Джовани се беше ядосал толкова, когато му отказа да работи с неговия майстор. Явно си мислеше, че е заровено тук, във вилата. II tesoro. Беше убеден. Затова бе заварила къщата в такова състояние, когато за пръв път прекрачи прага ѝ. Не Едуард Уестърман бе оставил дома си разтурен. Вината бе на Джовани.
- Къде е скрито? - процеди той. - II tesoro?
Значи сам не вярваше на историята, с която ѝ бе хвърлял прах в очите - че дядото на Тонино предал il tezoro на някого срещу пари. Просто се бе постарал да всее раздор между нея и майстора на мозайки.
- Джовани - предупреди го Тес, - не забравяй, че се намираш в моята къща и си влязъл незаконно.
Сицилианецът промърмори нещо неразбираемо.
- Моля те, напусни. Веднага.
Двамата мъже направиха няколко крачки напред. Човекът с работните дрехи носеше пневматичен чук, за бога... Явно Джовани бе претърсил очевидните места и при мисълта за предстоящия ремонт на вилата бе решил да задълбае повече - буквално. А след като тя бе отхвърлила офертата на неговия майстор...