- Нито пък аз теб, любов моя.
Отпусна се. Треперенето постепенно стихна и тя изпадна в спокойно, почти хипнотично състояние на ръба на съня...
Нямаше представа колко дълго са лежали така прегърнати.
Флавия вече си бе тръгнала и чакаше автобуса, за да се прибере у дома, когато се замисли за преживяното. Все още усещаше допира на кожата му до своята. Все още в ноздрите ѝ витаеше ароматът му - тютюнево-дървесен, с химическа нотка. Дали вече се бе подложил на химиотерапия? Не се беше сетила да попита.
Не изпитваше вина заради Лени. Това нямаше връзка с него и нямаше да му се отрази. Не би го позволила.
Разбра, че все пак е познавала Питър. Близостта им беше там - в него, в нея, в начина, по който си пасваха. В любовта, която никога не изгубиха. В усещанията, които събуди прегръдката му.
ГЛАВА 66
Тес още беше бясна, но се зае да приготви екипировката си. Знаеше много добре, че не е в подходящото емоционално състояние, за да предприеме гмуркане. Трябваше да е напълно спокойна, да не хаби енергията си, за да може да пести въздух и да се справи с подводната експедиция.
Но нямаше да допусне Джовани Шиара да ѝ провали деня. Планирала бе това гмуркане, очакваше го с нетърпение, знаеше в колко часа има прилив и отлив. Затова не смяташе да се отказва. А ако той или някой от проклетото му „Братство“ я наблюдаваше, още по-добре. Щяха да видят колко ѝ пука.
Тес облече банския си и нахлузи неопреновия костюм отгоре, но остави горната част с разкопчан цип, защото все още беше твърде горещо, а и трябваше да завлече екипировката си до брега. Дошла бе в Сицилия, за да научи нещо за миналото на майка си, но бе открила много повече... Закопча баластния колан, взе маската, плавниците, фенерчето и малкия водолазен нож.
През цялото време, докато се подготвяше, я глождеше една мисъл. „Дали наистина е било скрито във вила „Сирена“? II tesoro? Дали е било тук през цялото време? Може би е зазидано зад старата каменна камина, потулено на дъното на древния кладенец или заровено в терасираната градина? Пет крачки от палмата джудже, три крачки от пурпурния хибискус, мястото е отбелязано с кръстче...?“
Долу, в залива, цареше усещане за чистота - сякаш дъждът, бурята и дори земетресението бяха измили всичко. Въздухът бе свеж, а кристалносинята вода я зовеше: „Хайде, Тес! Усети ме, докосни ме, вкуси ме...“
Изтича по стъпалата, огледа се набързо, но тук никой не обръщаше внимание на една жена в неопренов костюм, нарамила водолазна бутилка. Насочи се към каменния кей и мина покрай широко отворената врата на ателието на Тонино, но него никакъв го нямаше. (А и да беше там, какво можеше да направи? Нищо и толкова.)
Тес поклати глава. Не. Трябваше сама да се справи с всичко: първо с Джовани, а после и с вилата - нейната страхотна розова вила, която пазеше завета на предателството. А може би и il tesoro...
Слънцето бе все така силно. Англичанката започваше да прегрява във водолазния си костюм, както бе натоварена с бутилката на гърба и тежестите на кръста си. Нямаше търпение да влезе във водата. Направи задължителните проверки, нагази в морето и усети сладко облекчение, щом хладната течност потуши жаждата на тялото ѝ. Чувство за безтегловност я обзе, когато се отпусна на вълните. Вече знаеше, че не е нужно да плува дълго, за да стигне до онези удивителни скални образувания, корали, гъби и подводни същества. Чувстваше се в безопасност. Човек можеше да се гмурка без лодка и без придружител. Просто трябваше да се пази, мислеше си Тес.
Беше решила точно накъде да се насочи. Съвсем наблизо бяха il faraglione - ръждивите скали с ръбести отвесни стени, покрити с мъх, почва и водорасли.
Тес се плъзна под повърхността. Водата все още бе леко мътна и разпенена от бурята. Морското дъно не се бе уталожило след атаката на дъжда. Приличаше на нея, помисли си Тес, докато се опитваше да се успокои, да достигне точка на покой и да напасне ритъма си с този на морето.
Когато стигна до скалите, те ѝ се сториха същите, като се изключи необичайно голямото стълпотворение от рибки и други морски същества. Може би бурята бе виновна. Успя да различи салпи103, ципури и риба папагал, както и още няколко вида, които не разпознаваше и трябваше да проучи по-късно. Посегна с облечена в ръкавица ръка и потърка една пукнатина, която изглеждаше прясна... сякаш се бе отворила наскоро.
Забеляза нещо различно все пак - като че ли скалите се бяха раздвижили или бяха някак отместени. Имаше дупка, пролука, където преди...
Тес огледа скалите по-съсредоточено. Там, където преди се бе натъкнала на камъни и чакъл, струпани на купчина, сега имаше отвор. Погледна още веднъж. Не просто отвор или пролука. А вход, достатъчно широк, за да влезе човек. Достатъчно широк за нея.