Светна с фенерчето си през дупката. От другата страна изглеждаше просторно, водата сияеше в наситено яркотюркоазено, сякаш я осветяваше още нещо освен фенерчето.
Изследователка за цял живот... Дори не се замисли. Промъкна се през отвора и се озова в естествен скален тунел.
„О, Господи - помисли си Тес, - това го нямаше тук преди. Нали?“ Не бе възможно да е подминавала тази дупка толкова пъти, без да я забележи... Осъзна, че лазурният цвят на водата се дължи на тънък стълб светлина, проникнал в тунела. Оттласна се напред внимателно, а каменният коридор започна да се разширява. Размина се с няколко плуващи скариди и реещи се ленти водорасли. И само след няколко мига... изплува на повърхността.
Намираше се в пещера. „Подводна пещера. Боже!“ И въпреки че беше доста тъмно, онзи стълб светлина огряваше водата. Значи имаше нещо като тесен комин, през който влизаха слънчеви лъчи. Явно беше твърде тесен - нямаше как дотук да се стигне по суша. Единственият достъп до това място беше по пътя, който тя бе изминала... Под водата.
Тес извади регулатора от устата си, защото тук имаше въздух. Малко застоял, но все пак годен за дишане. Свали и маската си, за да вижда по-добре.
Каверната бе дълбока, скалните ѝ стени се издигаха на различни нива и оформяха площадки чак до тавана на кухината. Можеше да определи нивото на водата по тъмните линии върху камъните и забеляза, че дори по време на прилив най-горната част на пещерата вероятно остава суха.
„Господи...46 Бавно заплува по повърхността. Чуваше се едно непрестанно „кап, кап, кап44 и всеки плясък при загребване на вода отекваше в скалните стени. Беше леко зловещо. Страховито. И... защо не бе попадала тук преди?
Много просто. Спря се в другия край на пещерата. Онзи земен трус, който бе разклатил каменния площад преди два дни. Денят на бурята. Ето затова не бе попадала на входа на подводната каверна при предишните си гмуркания. Защото го е нямало. Пещерата си е била тук, но не е имало отвор, през който Тес да се промъкне вътре. Нямало е достъп. Земетръсът някак бе отворил тази дупка. Може би някоя цепнатина в скалите се е разширила или някакви камъни са се разместили. Какво ѝ бе казал Тонино веднъж? Камъните в Сицилия са в непрестанно движение.
Тес си пое дълбоко въздух и се закашля, ехото от звука се понесе из пещерата. Въздухът ставаше за дишане, но беше влажен и застоял, а от атмосферата я побиваха тръпки. Освети с фенерчето около себе си. Скалите точно над повърхността на водата бяха покрити със слизест зелен мъх, а по-нагоре лъчът на фенера освети минерали, които блещукаха по каменните площадки, и калцитни образувания, които висяха от тавана - сталактити. Имаше и... „Господи!” Тес подскочи стреснато, когато над главата ѝ прехвърча нещо. Тъмен силует с широки ципести крила. Прилеп.
„Това е.” Трябваше да се омита оттук. Затърси пътя към изхода, като опипваше скалите над водната повърхност, и зърна няколко черни рака, които - сплашени от звуците - бързо се шмугнаха някъде и изчезнаха от погледа ѝ. „Черни като смъртта - помисли си. - Стига, Тес…”
Само да разкаже на Тонино за това място... Каквото и да се беше случило между тях, трябваше да му сподели откритието си.
Тъкмо се канеше да прибере фенерчето и да си сложи маската, когато нещо привлече погледа ѝ към една от най-високите площадки над главата ѝ. Приличаше на старинна делва... Странно. Тогава забеляза и друго - нещо бяло и блещукащо, което сякаш отразяваше светлината. Като купчина... „Не, не може да бъде!“ Тес не искаше да поглежда пак, но не се стърпя.
Кости. Човешки череп и бели човешки кости. Скелет.
По дяволите. Не искаше да се задържа тук и секунда повече. Нямаше представа какво се е случило в тази пещера, но знаеше, че вече ѝ идва в повече.
Припряно напъха в устата си регулатора и нахлузи маската на лицето си. Гмуркането в пещери криеше много опасности, а тя нямаше нужната подготовка. Въобще не трябваше да е тук - особено пък сама. Но вече беше твърде късно да се укорява, затова - „Не бързай, Тес!“ - бавно се насочи към тунела. Към каменния коридор и отвора в скалите. Към откритото море. Нямаше нужда да изпада в паника. Трябваше да се стегне.
Някой бе загинал тук. Преди много, много години. Значи… както и предполагаше, подводната пещера бе съществувала винаги. Просто входът ѝ се е запечатал. Навярно при земетръс. Може би са паднали каменни късове и са затрупали отвора. А земетресението отпреди няколко дни отново го беше разкрило. Скалите пак се бяха раздвижили.