„Добре ли си? - попита я с жестове. - Наред ли е всичко?64
Тес кимна, въпреки че не се чувстваше съвсем добре. Беше изтощена, отпаднала и замаяна. Но жива. Държеше се здраво за него. Беше жива.
- Не мога да повярвам, че искаш да се върнеш - клатеше глава Тонино около час по-късно, докато седяха в работилницата му.
Тес трепереше, увита в две хавлиени кърпи и одеяло, а на масичката до нея имаше чаша горещо кафе и бренди.
Сицилианецът бе изплувал заедно с нея на повърхността и я бе донесъл на ръце до ателието си. Инстинктивно бе разбрал, че тя не иска да се вдига шум около станалото. Имаше нужда от тишина, топлина и уединение.
За щастие, не беше ѝ казал назидателно „Предупредих те!”. Не беше казал почти нищо всъщност, но я гледаше с тъмните си очи, подържа я в прегръдките си и се погрижи за нея.
- Как разбра, че съм в беда? - попита англичанката, когато вече бяха на сушата и се бе поокопитила след огромния шок.
- Видях те да излизаш. - Изражението му бе неразгадаемо. - Изглеждаше разстроена.
Тес кимна:
- Така беше... - И му разказа за сблъсъка с Джовани във вилата.
Мъжът поклати глава и измърмори нещо, което тя не можа да разбере.
- Какво, Тонино?
- Този въпрос трябва да бъде разрешен - заяви той - веднъж завинаги.
Англичанката бе на същото мнение.
- Значи съм ти се сторила разстроена...? - подкани го да продължи. Вече ѝ бе сипал второ бренди. Още едно и щеше да изпадне в безсъзнание.
Събеседникът ѝ сви рамене.
- Изчаках четиридесет минути. Разтревожих се.
Чакал я е? Засякъл е колко време е прекарала под водата и се е разтревожил за нея? Дали това означаваше, че го е грижа?
- Явно съм извадила късмет - изрече Тес предпазливо, - че водолазната екипировка ти е била подръка след всички тези години.
Тонино живееше буквално на брега, но навярно бе успял да се подготви за броени минути, иначе едва ли щеше да стигне до нея навреме...
Сицилианецът отклони поглед. Не смееше да я погледне в очите.
- Мислех си - сподели колебливо, - че може пак да започна да се гмуркам. Май все пак е добре да обърна гръб на миналото.
„Алилуя!“ - възкликна мислено Тес. Не бе успял да спаси приятеля си (въпреки че, доколкото разбра от разказа му, въобще не е имал вина за това), но със сигурност бе спасил нея. Ако не беше,той... Но като казваше, че е време да обърне гръб на миналото, дали говореше само за гмуркането? Или имаше предвид и нещо по-лично?
- Знаеше ли за пещерата? - попита го.
Тонино сбърчи вежди.
- Дядо ми е разказвал за тази пещера. Наричаше я Grotta Azzurra104.
Тес предположи, че Алберто Амато я е нарекъл така заради светлината и тюркоазения цвят на водата. Веднага го свърза с „Адзуро“ - ресторанта на родителите ѝ. Дали беше просто съвпадение? Не се учуди, че семейството на Тонино е знаело за пещерата. Винаги са били свързани с морето. Риболов с харпуни, лов на риба тон... А Тонино някога се бе занимавал професионално с гмуркане.
- Не знаех, че все още има достъп до нея - добави сицилианецът.
- Нямаше - отвърна Тес. - Но вече има.
Той, разбира се, веднага осъзна какво му казва. Наясно беше с тези неща. Кимна:
- Земният трус. Паднали са камъни.
- Аха. И това не е всичко. - Тес му разказа какво е видяла в подводната каверна: делвата и купчината кости.
Тонино изглеждаше изненадан, но не колкото при заявлението ѝ, че иска да се върне там.
- Защо ти е да се занимаваш? - поиска да знае. - Защо не оставиш нещата такива, каквито са?
Тес се зачуди как е възможно мъжът да не разбира. Но тя все пак бе разполагала с достатъчно време да осмисли всичко, докато се бореше за живота си в пещерата. В такива моменти прозренията те връхлитат изневиделица.
- Дядо ти е ловял риба с харпун, нали? - Младата жена отпи от кафето си. Имаше вкус на карамел, ядки и ванилия.
Тонино повдигна вежди.
- Е, и?
- Познавал е тази подводна територия по-добре от всеки друг, нали?
- Да, и? - Скръсти ръце.
Трябваше ли да му го напише с дебели букви?
- Моят дядо го помолил да скрие il tezoro - продължи Тес. - Досещаш ли се защо?
- Защото е бил най-добрият му приятел? - Сицилианецът отново сви рамене. Въобще не се опитваше да отгатне.
- Не само заради това, Тонино. Знаел е къде да скрие съкровището на сигурно място. Освен това е имал и необходимите умения, за да го занесе там.
Събеседникът ѝ най-сетне започваше да осъзнава.
- Мислиш, че е отнесъл съкровището в подводната пещера?
Да, звучеше откачено. Но...
- Защо не? Горната част на пещерата винаги остава суха. Там един ценен предмет би бил на сигурно място, никой няма да го открие, дори няма да се сети да го търси на такова място. Ти не се досети.