Даже на Тес не ѝ бе минало през ума, докато не зърна делвата.
- Смяташ, че il tezoro е скрито в онзи глинен съд, който си видяла?
- Може би. - Все още имаше нещо, което англичанката не разбираше. - Но ако дядо ти е оставил il tesoro в пещерата, а след време е разбрал, че входът ѝ е бил затрупан при срутване на скали, защо е казал на всички, че съкровището е изчезнало?
Тонино се намръщи.
- Може и да не го е казал точно така. Навярно не е могъл да намери пътя към него. А може дори да е разказал на другите мъже за подводната пещера, но те да не са му повярвали.
Имаше логика. Дори Енцо Шиара да е повярвал, най-вероятно бе направил всичко възможно дядо ѝ да не разбере за това.
- В основите на Сицилия - промърмори. - Там казваше, че го е скрил. Където никой не би могъл да го намери. - Погледна към Тес. - Може би имаш право.
- Сигурна съм - отвърна англичанката. Не ѝ ли бе разказал тъкмо Тонино историята за Колапеше? Надигна чашката и пресуши последната глътка. - Да ти се намира още малко кафе?
В ъгъла стоеше голямата мозайка, по която Тонино работеше в момента. Вече бе започнала да придобива по-завършен вид. Върху нея не падаше светлина, но тюркоазът и сияйното зелено на полупрозрачната стъклена основа сякаш грееха в мрака.
Сицилианецът видя, че гостенката гледа към мозайката.
- Не мога да я завърша - призна тихо.
- Защо? - Тес още не разбираше какво изобразява мозайката.
Тонино избегна погледа ѝ и изрече:
- Липсва едно важно парче.
Можеше да го каже и по друг повод. Мозайката не беше единственият пъзел в стаята.
- Да не забравяме и скелета - напомни Тес.
- А, да. - Гледаше я, сякаш бе убеден, че си въобразява за костите.
Но тя ги беше видяла със собствените си очи. Кой ли бе срещнал тъжния си край там долу, в пещерата? Явно се бе случило преди доста време. Може би преди 1945 година, преди Алберто Амато да потърси отново il tesoro. „Значи още някой е знаел за скривалището - каза си Тес. - А ако събитията наистина са се случили по онова време, когато водолазното оборудване не е било така достъпно... Може би някой с много по-малко опит в гмуркането от дядото на Тонино си е опитал късмета и се е провалил.“
- Май трябва да съобщим на властите - предложи Тонино, докато отиваше до печката за още кафе.
Тес се вторачи в него. Да не беше полудял?
- Говориш за същите власти, които по всяка вероятност са в близки отношения с мафията - изтъкна тя. Включително Джовани Шиара.
Мъжът наля кафе в чашата на гостенката си и я погледна замислено.
- Разбирам какво имаш предвид.
- Ето затова ние трябва да се върнем там и лично да проверим, преди да правим каквото и да било друго - заяви Тес.
- Ние?
- Ние, аз и ти. - Какво не схващаше? Какво ли щеше да реши?
Англичанката зачака. Не можеше да се справи сама, без него. И не искаше. А трябваше да се върне - нямаше две мнения по въпроса. Досега не разбираше защо Едуард Уестърман е настоял тя да посети вилата, преди да получи наследството си. Дали е виждал в тази къща ключ към завръщането на семейството ѝ на родна земя? Дали е съжалявал, че самият той не е успял да се завърне към корените си в Англия? Дали просто е искал да им даде шанс? Или се е надявал Тес да успее да разплете загадката около изчезването на il tesoro и да разкрие истината за него?
- Ще ми бъдеш ли партньор за това гмуркане? - попита.
Тонино се усмихна широко:
- Не можеш да ме спреш.
ГЛАВА 69
Джини направи дихателното упражнение за успокояване, което ѝ бе показала психотерапевтката ѝ Джейн, и набра номера на майка си.
- Трябва да поговорим - започна тийнейджърката. Джейн я беше уверила, че е полезно да се разговаря. Обяснила ѝ бе, че ако общува, има по-голям шанс да бъде разбрана. Напоследък Джини се опитваше да прилага този съвет и бе стигнала до извода, че действа.
- Разбира се, скъпа - откликна веднага майка ѝ. - Винаги съм на разположение, нали знаеш. - Звучеше радостна, че чува дъщеря си, но в същото време бе някак разсеяна. Джини се зачуди какво точно става в Сицилия. Тес определено се държеше по-различно в последно време. - Е, какво става?
Момичето отново си пое дълбоко въздух и заразказва. Призна, че се е издънила на изпитите нарочно, за да не се налага да следва; спомена как се бе притеснила, че може да е бременна; сподели за плановете си да замине за Австралия; накрая ѝ каза за Джейн.
Майка ѝ мълчеше. Навярно ѝ се беше струпало твърде много наведнъж. Но двете бяха близки, докато... ами, не можеше да определи докога, и Тес заслужаваше да знае какво се случва с нея.