Тонино вече я чакаше долу на брега, облечен във водолазен костюм. Решили бяха да отидат по време на следобедната почивка. „Тогава il baglio ще е тихо и спокойно“ - изтъкнал бе сицилианецът, сякаш също като нея се боеше, че го наблюдават и някой следи всяка негова стъпка.
„И той се бори с призраците от миналото си“ - припомни си Тес, докато крачеше към мъжа. Помаха му и се приближи. Разбира се, можеше теорията им за пещерата и il tezoro да е напълно погрешна. Делвата, която бе зърнала, можеше да е пълна само с камъчета, черупки и пясък. А скелетът - потрепери при мисълта за него - можеше да е на всеки.
Но трябваше да разберат. А ако експедицията им се окажеше безсмислено упражнение, какво от това? Поне щяха да са много по-спокойни, защото са отишли да проверят.
Предния следобед, след като спря да трепери, изпи кафето и брендито на Тонино и двамата взеха решение да се гмурнат заедно на следващия ден, англичанката стана и с неохота се запъти към вилата. Сицилианецът не я прегърна, нито я целуна. Но сложи ръка на рамото ѝ и впи тъмен поглед в очите ѝ.
- Обещай ми, Тес - изрече настойчиво. - Обещай ми повече никога да не правиш така. Никога не се гмуркай сама.
- Обещавам - отвърна тя. И смяташе да удържи на думата си, а и да предаде на други този съвет, ако поне част от плановете ѝ се осъществяха.
Чак след това Тонино я пусна да си върви.
- Сигурна ли си, че го искаш? - попита я мъжът сега, докато стояха на брега на морето.
Тес стисна ръката му. Замисли се - не за гмуркането, а за Джини, която бе поела на собствено пътешествие, без майка ѝ да разбере за голяма част от него. Не можеше да каже, че е доволна от провалените изпити и от решението на дъщеря си да не следва. Кой нормален родител би се зарадвал на такава новина? Беше истински шок да разбере какво е правила Джини напоследък и през какво е преминала, но поне се радваше, че скоро ще я види. И ѝ стана приятно, че дъщеря ѝ най-после бе споделила как се чувства.
- Да - кимна Тес. - А ти?
Тонино също отговори утвърдително. Двамата провериха екипировката си и нагазиха във водата рамо до рамо.
Англичанката установи колко по-хубаво е да се гмуркаш с партньор и да споделяш гледките. Въпреки че тръгваха с определена мисия към пещерата, по пътя имаше толкова много за разглеждане. Сиви ивичести салпи и яркожълти рибки се стрелкаха из водата. Видяха дори октопод, разперил всичките си пипала, и смешна малка пулсираща сепия, която с вида си, подобен на кафяво-бяло чехълче в рокля, извика усмивка на лицето на Тес въпреки грижите и тревогите. А и днес морето бе по-бистро - тинята и пясъкът се бяха уталожили по дъното след бурята и видимостта бе отлична.
Бели, жълти и оранжеви сюнгери обагряха подводните камъни, а на места гъмжеше от актинии и ята сребристи риби кардинал със заострени черни перки. Когато водолазите стигнаха до входа на пещерата, Тес се поколеба. Способна ли бе отново да влезе вътре?
Спътникът ѝ също спря, сякаш усетил чувствата ѝ.
„Давай, момиче! - Англичанката кимна и се провря през процепа, оттласна се с крака и заплува през тунела. Пътьом дори разпозна сивата скала, която я бе хванала в клопката си предния ден. - Не мисли за това.“ Строен и гъвкав, Тонино бе точно зад нея, плъзгаше се без усилие през водата.
Изплуваха едновременно на повърхността и свалиха маските си. Мъжът светна с фенерчето си и от устата му се отрони тиха ругатня, когато с удивление установи размера на подводната каверна. Тес предположи, че и на него му се струва красив контрастът между тъмните скали и тюркоазената вода, осветена от тъничкия слънчев лъч, който се спускаше от тавана. Grotta Azzurra.
- Къде е? - попита Тонино.
Тес насочи фенерчето си към каменната площадка, на която бе видяла необичайните предмети. За момент се уплаши, че глиненият съд и костите са изчезнали. Но не бяха. Стояха си там - виждаха се съвсем ясно.
Тонино кимна, вкопчи се в хлъзгавите скали и се измъкна от водата. Свали плавниците и се заизкачва бос по каменната стена към площадката. Лъчът от фенерчето на Тес осветяваше пътя му.
Под напрегнатия ѝ поглед мъжът почти се спъна в костите. Божичко... Тя се зарадва, че още не му е хрумнало да вземе и тях.
Тогава го видя как се навежда, вдига нещо от земята, оглежда го за кратко и го пъхва в джоба на водолазния си костюм. Тонино сграбчи с две ръце керамичната делва, която бе с размера на голяма тиква, и извика: