- Ама че е тежка!
Думите му се понесоха като ехо из каверната: „Че е тежка... тежка... тежка...“
Сицилианецът бе закрепил непромокаема торба за баластния си колан. Откачи я, сложи делвата вътре и внимателно стъпи - или почти скочи - на по-долната площадка, докато държеше товара пред тялото си с две ръце.
Тес изтръпна:
- Внимавай...
Но Тонино бе ловък и очевидно имаше добър баланс.
Нахлузи плавниците, окачи торбата на кръста си и се спусна във водата.
- Andiamo. Да вървим - подкани я той.
Тес го последва с готовност.
* * *
Позволиха на прилива да ги понесе далече от il faraglione, в посока към брега, като само леко си помагаха със загребване с ръце и крака. Накрая свалиха плавниците, стъпиха на дъното и излязоха на плажа.
Озоваха се край каменния кей - мокри и победоносни. Тес смъкна маската си. Тонино вече бе махнал своята и се усмихваше широко на партньорката си в гмуркането.
- Сега - обяви сицилианецът, като потупа торбата на колана си - ще видим.
Англичанката кимна нетърпеливо и напрегнато. Тонино огледа бреговата ивица и тя последва примера му. Всичко изглеждаше спокойно.
- Хайде - подкани я.
И Тес не искаше да се задържат наоколо. Без дори да разкопчае колана си, последва мъжа покрай стария навес за лодки и ръждясалите котви и се заизкачва бавно по стъпалата към il baglio, към безопасността на ателието за мозайки. Бяха дискретни. Но онова чувство, че някой ги наблюдава, така и не ги напусна.
Тонино отключи вратата на работилницата си и я отвори с побутване. Тишина. Разкопча баластния колан и заедно с торбата го остави внимателно на пода, до входа. Зае се да разхлабва каишките на водолазната бутилка, която още бе на гърба му. Тес стори същото.
Англичанката така и не разбра какво я подтикна да вдигне очи - дали едва доловим звук, или предчувствието, че все пак не са сами. Но когато погледна към Тонино, който тъкмо бе приклекнал, за да остави водолазната си екипировка на земята, върху него падна сянка.
- Тони! - изкрещя Тес.
Иззад ъгъла бе изникнал мъж и сега стоеше пред отворената врата на ателието. В ръката си, вдигната над главата на Тонино, държеше нещо...
- Какво, по дяволите...? - примигна сицилианецът.
Всичко се случи много бързо. Тес се хвърли напред и избута Тонино. Оръжието - парче дърво, насочено към главата на приятеля ѝ - улучи рамото му. Той се извърна и скочи на крака за секунди.
- Ти...
Срещу него стоеше Джовани.
За миг Тес замръзна на място. Сякаш тримата бяха герои в жива картина, която напомняше за случка от отминали времена. Накрая англичанката успя да се изправи.
Мъжете стояха лице в лице. Тонино все още носеше неопреновия си костюм, очите му бяха тъмни и гневни, а белегът на лицето му - по-изпъкнал и блед отвсякога. Изражението на Джовани бе изкривено от омраза, а зъбите му - оголени в предизвикателна злобна усмивка.
- Мамка му, какво...? - извика Тонино, докато разтриваше рамото си. Последва порой от разярени клетви на сицилиански.
Другият мъж само се изсмя. Затвори с ритник вратата зад себе си и протегна ръка:
- Дай ми торбата.
Тес се оказа права. Наблюдавал ги бе, видял бе, че отиват да се гмуркат, знаеше за всяка тяхна стъпка, за бога! Вероятно знаеше и какво има в торбата. Всичко знаеше. И един господ знае кои бяха съюзниците му.
Англичанката бе най-близо до торбата. Застана пред нея. Нямаше да я даде лесно.
Но мъжете все още се гледаха като бесни сицилиански кучета, които охраняват територията си. „Точно такива са” - помисли си Тес. Дали Тонино бе осъзнал, че нейната теория е вярна и съкровището някога е принадлежало на семейството му? Джовани определено живееше с убеждението, че находката е собственост на фамилията Шиара - разплата за някогашен дълг към мафията.
Джовани нанесе първия юмручен удар и хвана противника си неподготвен. Тонино отстъпи назад, разтри челюстта си и застана в готовност за бой.
Божичко! Какво можеше да направи Тес? Трябваше ли да се намесва? Не искаше да е просто безпомощна женица, която наблюдава битката отстрани. Но...
Мъжете си нанасяха обиди и удари, както навярно бяха правили преди много години като деца на площадката. Това беше стара и непримирима вражда, а тя някак си се бе оказала в центъра на събитията. Битката не беше нейна. Но когато Джовани стовари особено тежък пестник в лицето на Тонино и той се преви, Тес осъзна къде е грешката ѝ. Това не беше момчешка игра. Нещо се бе трупало с години и това тук бе кулминацията му. Всичко беше започнало с предците им и бе назрявало в дълбоката и тъмна сърцевина на Сицилия. Сега бе стигнало до предела, беше се пропукало и избухнало между тези двама мъже.