Тонино... Как можеше да му помогне?
Докато Тес се озърташе объркано, приятелят ѝ сякаш успя да си възвърне равновесието. Замахна с юмрук и като че ли по-скоро на късмет, отколкото заради точност, ударът попадна върху носа на Джовани.
- Ох! - Отново порой от клетви на сицилиански.
Джовани отвърна на удара, после пак и само след миг двамата се налагаха като обезумели, разменяха си юмруци, валяха удари по лица, очи, гърла.
- Спрете! - крещеше Тес. - Стига! - Но беше напълно невидима за тях.
Тонино беше с по-слаба физика, а водолазният костюм затрудняваше движенията му, но пък беше по-бърз и по-ловък и повече му се удаваше да избягва ударите. Слава богу. По време на схватката се оказа, че по някакъв странен начин неопреновият костюм все пак е полезен - благодарение на него тялото му бе хлъзгаво и трудно за хващане.
Мъжете вече дишаха тежко и малко забавиха темпото, макар че, както Тес забеляза, все още имаха достатъчно енергия да се засипват с обиди. Силите бяха почти изравнени. Двубоят беше честен и нещо ѝ подсказваше, че не бива да се намесва. Трябваше да стои настрана. Щеше да остави двамата противници сами да завършат започнатото.
Тогава нещо се промени.
Когато отново се счепкаха, Джовани успя да стисне здраво главата на Тонино под мишница и стовари юмрук право в лицето му.
Тес изпищя. Опита се да се хвърли между тях, но Джовани грубо я избута.
- Спри! Недей! - викаше англичанката. Наистина ли навън нямаше кой да я чуе? Никой не дойде. Като онзи път в кафенето. Никой не дойде.
Тонино сръга рязко с лакът ребрата на противника си, той изръмжа от болка и отпусна хватката си. Като хлъзгав тюлен майсторът на мозайки се измъкна от ръцете на Джовани, но лицето му бе охлузено и кървеше.
- Тонино... - Тес усети влага по бузите си и осъзна, че това са сълзи.
Приятелят ѝ я погледна само за секунда и точно в този момент тя видя как Джовани посяга към джоба си. Младата жена отново изпищя.
В ръката на Джовани нещо проблесна. Негодникът държеше нож. Разгънал бе острието му с щракване и сега го размахваше във въздуха.
По дяволите. Битката вече бе несправедлива. Тес почувства, че трябва да направи нещо. Грабна водолазната си бутилка от пода, надигна я и яростно замахна към Джовани.
Удари ръката му. Мъжът изрева някаква псувня и отново избута англичанката, този път по-силно. Металната бутилка издрънча на пода, Тес политна назад и с падането удари главата си в дървената работна маса.
За момент всичко пред погледа ѝ се размаза. Тонино вече крещеше на Джовани. Но моментното разсейване на врага му бе помогнало да се окопити и да заеме по-добра позиция. Сега и в неговата ръка блестеше острие - водолазният нож, който обикновено стоеше в калъфче, завързано на каишка под коляното му. Не беше смъртоносно оръжие като сгъваемото ножче на Джовани, но поне вече не бе беззащитен.
Лицата на мъжете бяха изопнати от напрежение. Въздухът край тях бе неподвижен и плътен. Тес не можеше да си поеме въздух. Изпълзя назад, както бе седнала на пода, а сетне стъпи на краката си неуверено.
Джовани атакува и одраска опакото на дланта на Тонино, а със следващия си замах към рамото му разряза водолазния костюм. Пред очите на Тес се мярна алено петно. Мъжът отново се хвърли напред и смъртоносно насочи острието си към гърдите на Тонино.
- С теб е свършено! - изрева Джовани.
Тес нададе вик, приятелят ѝ се наведе рязко и след секунда се изправи, но вече бе зад противника си. Тъкмо се канеше да нанесе удар, но Джовани успя да се извърне точно навреме, за да го парира.
Младата жена въздъхна. Но схватката още не бе приключила. Мъжете отново започнаха да се дебнат настървено.
- Стига! - молеше ги тя. - Спрете и двамата! Не ви ли беше достатъчно?
Но те продължаваха да не ѝ обръщат внимание.
Тес потръпна. В погледите им имаше нещо животинско, което я ужасяваше. Сякаш се бяха споразумели, че единственият начин да приключат с всичко е да се бият до смърт.
Внезапно Тонино нанесе първия си успешен удар - поряза ръката на Джовани под лакътя. На лицето на ранения се изписа изненада, когато видя бликналата кръв. Но нов прилив на решителност незабавно измести първоначалния шок. Джовани скочи в атака. Тонино се дръпна навреме и сграбчи противника си. Държеше здраво ръката на врага, в която бе сгъваемият нож, а с другата си ръка бе опрял своето острие в гърлото на Джовани.
Тес примигна. Мислено замоли Тонино да спре.
- Хвърли го - нареди майсторът на мозайки.
Джовани нямаше избор. Ножът му издрънча на пода, а Тонино го избута настрани с крак. Тес отново затаи дъх.