Мъжът остави съдържанието ѝ да се изсипе на масата.
Тес ахна. Древни бронзови монети, украсени с коне и виещи се лози, гръцки воини, гълъби, змии... С възхищение прокара пръсти по купчината. Някои монети бяха плътни и тежки, други - крехки като изсъхнали листа. Мотивите по тях се бяха поизтрили с времето, но фигурите все още се виждаха ясно. Ръбовете бяха нащърбени, но отчетливи. Златни листа, медальони и халки... Тес вдигна пръстен с образа на възрастен прегърбен мъж с бастун. Изображението бе изключително сложно и майсторски изработено... Тясна гривна от злато, фина ювелирна игла за коса, обеци във формата на златни спирали и богато украсени медальони - на един се виждаше момче, яхнало делфин, а на друг - гола жена.
- Невероятно! - прошепна Тес. - Просто невероятно!
Тонино пое в шепите си старинните монети и златните бижута и ги остави да се посипят между пръстите му по масата.
- Какво намерихме тук вътре? - изрече, сякаш говореше сам на себе си. Погледна към Тес и повдигна вежди: - Май това е прословутото il tesoro.
ГЛАВА 71
Тес си мечтаеше за този момент от седмици и понякога ѝ се струваше, че е невъзможно той да дойде. Но ето че се случи и те пристигнаха в Четария - мамчето, татко и Джини. Бяха дошли на почивка и по план Тес трябваше да се върне заедно с тях в Англия, щом дойде време за заминаването на Джини за Австралия. А после...
- Как се реши най-сетне да дойдеш? - попита Тес майка си.
Четиримата седяха на маса в ресторанта на il baglio оттатък каменния фонтан.
- Време беше. - Флавия изглеждаше уморена, но и поруменяла от вълнение. Старицата внимателно извади от чантата си дебела тетрадка с червена кожена подвързия и я постави на масата, до чинията си.
- Аха - обади се Джини от отсрещния край на масата, но не каза нищо повече. По-рано през деня, по пътя от летището насам, тийнейджърката бе споделила на майка си подробности за голямото приключение. Самолетните билети за Австралия вече бяха купени, визите - уредени. Заедно с приятелката ѝ Бека бяха планирали всичко. Организирали бяха отсядане в хостели и бране на плодове, а после щяха да поживеят в къщата на Дейвид в Сидни.
Дейвид... Това бе другият важен въпрос. Тес още не бе имала възможност да разпита Джини за него. Но усещаше, че бащата на дъщеря ѝ се е появил в живота ѝ в подходящ момент. Не в най-правилния - раждането ѝ, но все пак в подходящ момент - когато бе толкова объркана. Тес се усмихна на себе си. Навярно срещата с друг объркан човек се бе оказала полезна за дъщеря ѝ. Едва ли можеше да се очаква от осемнайсетгодишно момиче да знае какво иска от живота, особено в свят с толкова много възможности. Тес чак сега - на трийсет и девет - разбираше какво желае самата тя.
- Разкажи ни за плановете си, скъпа - обади се баща ѝ точно навреме.
Тес успя да откъсне поглед от тетрадката с червена кожена подвързия. Вече бяха обсъдили намеренията ѝ за вила „Сирена“. Мамчето се бе разходила с нея из къщата. Влизаше от стая в стая с изражение, което подсказваше, че не може да повярва къде се намира и че отново вижда всичко това - вилата от своето детство. Когато в края на седмицата четиримата заминат за Англия, ремонтът щеше да започне с пълна сила. Ако всичко вървеше по план, щеше да е приключил до следващото идване на Тес в Четария и вилата щеше да е готова. Англичанката мислено благодари на Дейвид. Защото ако не бяха неговите пари (част от които щяха да отидат при Джини), това нямаше да е възможно.
Тес бе хванала майка си за ръка и я бе попитала: „Всичко същото ли е, както си го спомняш?“ Имаше няколко ужасни минути, след като мамчето видя останките от къщичката, в която бе живяла със семейството си, но Тес я бе предупредила за руините. А и в известен смисъл именно вилата на морската сирена - величествената постройка от детството ѝ, събуждаше силни емоции у възрастната жена.
„Не - отвърнала бе Флавия. - И да.“
Тес се бе засмяла в отговор. Знаеше точно какво иска да каже майка ѝ. Паметта бе особено нещо. Работеше избирателно и понякога поднасяше странни и неочаквани изненади. Понякога бе невъзможно човек да различи онова, което наистина се е случило, от онова, което му се е искало да се случи, за което си е мечтал да се случи или което някой му е казал, че се е случило. И въпреки това си мислим, че знаем...
- Ами, със сигурност вилата ще заработи като хотел - отговори Тес на баща си.
Двете с Джини дълго бяха разговаряли за това как би се чувствало момичето, ако майка ѝ заживее в Сицилия - поне за известно време. Дали щеше да ѝ хареса в Австралия? Дали щеше да прекарва повече време с баща си? Или ще се върне в Англия по-рано от очакваното? Имаше вероятност и да се премести в Сицилия. И двете не знаеха как ще се развият нещата, но щяха да ги мислят, като му дойде времето, заключи философски Тес. Тя бе готова да се пренесе обратно в Англия, ако се наложи. Смяташе да даде под наем къщата в Прайдхевън, за да може бързо да си я върне, когато ѝ потрябва. Беше ѝ трудно да свикне с мисълта, че не знае кога пак ще се види с дъщеря си, но не искаше да стои на пътя ѝ. Осъзна, че се е научила да дава свобода на своето момиче - да бъде на разположение, без да се натрапва. „Обичам те, мамо - казала бе Джини, - и ще ми липсваш, но...“