„Това си е работа на Мили“ - казала си бе Тес, след като излезе от хотела през друга врата и се насочи обратно към дома. Но тогава си спомни следите от червило по яката на Джовани, както и продължителния обяд с Мили в деня, когато бе заварила сицилианеца във вилата си. Тогава ѝ просветна. Всичко, което някога бе споделяла на Мили... бе стигнало до Джовани. Осъзна, че другата англичанка не ѝ е приятелка и никога не е била. Преди всичко е била любовница на Джовани. Навярно го бе видяла на пазара с Тес и бе изревнувала, решила бе да се сприятели с потенциалната си съперница, за да разбере какво точно става. После бе започнала да шпионира за Джовани. Звучеше нелепо и мелодраматично, но беше самата истина.
Мили се отпусна назад в стола и изгледа Тес хладно:
- Защо дойде тогава? За да злорадстваш?
- За да разбере Джовани, че трябва най-после да се откаже от опитите си да го присвои - отвърна Тес.
Тонино се бе изказал категорично за съкровището: „II tesoro никога не е принадлежало на семейство Амато. Донесло е само кръвопролития на роднините ми. То е собственост на Сицилия и трябва да ѝ го върнем.“
Не всички власти в Сицилия бяха корумпирани. Ако успееха да се свържат с подходящите хора, Тес и Тонино можеха да са спокойни, че il tesoro няма да попадне в неподходящи ръце. Щеше да се озове в музей, където хората можеха да се любуват на историческата му стойност, а не да попадне в лапите на някоя алчна и покварена организация.
Мили потъна в мълчание, а Тес бръкна в чантата си и извади пръстен, увит в хартиена кърпичка. Подаде ѝ го с думите:
- Можеш да предадеш на Джовани и това.
След кратко колебание Мили разопакова бижуто и го повъртя в пръстите си. Тонино го бе почистил старателно и гравираните инициали блестяха върху златната повърхност.
- Кой...? - отвори уста чернокосата жена.
- Имаме подозрения, че е бил на дядо му - поясни Тес. - Еторе Шиара. Може би се сещаш. Мъжът, който уж бил убит от дядото на Тонино. - Замълча за миг, а после добави: - Знам, че Джовани има подобен пръстен, гравиран с неговите инициали. Предполагам, че е семейна традиция.
Мили кимна в отговор.
- Беше в пещерата - заяви Тес, - близо до il tesoro. И скелета.
- Скелет? - Мили трепна.
Тес стана от стола и добави:
- Хубаво е Джовани да си помисли какво е правел там.
Когато се върна в il baglio, разказа на Тонино за Мили и Джовани. Нямаше смисъл да пази репутацията на коварната си приятелка.
- Досещах се - заяви майсторът на мозайки.
Тес го погледна с разширени очи.
- Как така?
- Мили Дзамбито преследва всеки мъж.
Англичанката се замисли за миг.
- И теб ли?
- Няколко месеца - призна сицилианецът. - Тази жена не се отказва лесно.
Тес си спомни как се бе изказала Мили за него. Как изглеждаше, докато говореше за Тонино.
- Изкуши ли се? - попита и в този момент осъзна, че навярно Мили е казала на Тонино, че Тес е дъщеря на Флавия Фаро. Същата вечер той се бе появил във вилата пиян и с огромно закъснение. Същата вечер тя бе хранила надежди, че ще правят любов, а вместо това се бяха разделили със скандал.
Тонино сви рамене.
- Аз съм мъж.
Да, забелязала беше.
- И все пак... не. Мили е прекалено напориста. Мъжеядка.
- Ами Пиеро? - Тес го съжаляваше. Беше чудесен мъж. С нищо не бе заслужил Мили да му причинява това.
Тонино направи жест. Рогоносецът.
- Може би знае. А може би не. Може и той да си има друга. А може би не. Мили Дзамбито е нещастна жена, Тес.
Англичанката бе съгласна. Спомни си онази сияйност и крехкост в излъчването на тъмнокосата хотелиерка. Стана ѝ тъжно, защото се бе надявала, че в Мили е открила приятелка. Способна ли бе да остане в Четария, докато тук живееха хора като нея и Джовани? Да. Имаше чувството, че отсега нататък те няма да я безпокоят.
В ресторанта вдигнаха чаши и Джини предложи тост:
- За il tesoro, легендарното съкровище, което майка ми върна на Сицилия!
Всички се разсмяха.
- Казват, че Grotta Azzurra е много красива - промълви Флавия.
- О, да, така е... - Тес внезапно млъкна. Не си спомняше да е казвала името на пещерата на глас. - Мамче...? - Погледна я в очите и попита: - Ти знаеше ли за съкровището и за неговото скривалище?