Флавия цъкна с език:
- Как мислиш, мъжете биха ли ми казали?
Не... но от Сантина знаеше колко често Флавия бе подслушвала разговорите им... И когато Тес се взря в мъдрите стари очи на майка си, в тях несъмнено проблесна хитро пламъче.
- Мамче! - въздъхна младата жена.
Флавия се усмихна и сви рамене:
- Това беше твоят път, мила.
- Наздраве за Едуард Уестърман! - Тес огледа всички около себе си, семейството си, събрано в Четария, където всичко бе започнало - поне за майка ѝ. Помисли си, че най-сетне разбира защо Едуард Уестърман ѝ е завещал вилата на морската сирена. Когато човек изгуби връзка с корените си, може да загуби и всичко друго. Тес бе дошла в Сицилия, за да разбере майка си, но се бе научила да разбира и дъщеря си. Майки и дъщери... Пътешествието се бе оказало вълнуващо и поучително.
- За Едуард - изрече Флавия. Хвърли поглед към Лени и с усмивка добави: - И за сестра му Беа.
- Бабо, кога ще ни кажеш каква е тази тетрадка? - обади се Джини. - Виждала съм те да пишеш в нея.
- Това е моята история. - Със скромно изражение Флавия я подаде на дъщеря си. - Може да ти помогне да попълниш някои празноти, мила моя.
Тес пое тетрадката и я разгърна. Стегнатият наклонен почерк на майка ѝ изпълваше страниците. В гърлото ѝ заседна буца.
- Мамче... - Положи длан върху сбръчканата ѝ десница. Колко смела бе тази възрастна жена.
- А най-отзад...
Тес погледна. Страница след страница се редяха рецепти, изписани на ръка с познатия почерк. Зачете се: щипка от едно, шепа от друго, няколко от трето... Разлисти нататък: antipasto и месо, риба и dolce - всички сицилиански вкуснотии, с които бе израснала.
- Започнах да я пиша заради теб, мила моя - призна Флавия, - но накрая се оказа, че я пиша и заради себе си.
- Благодаря ти, мамче.
Храната е твоята идентичност... Храната е мястото, от което произхождаш. Мястото, което наричаш дом...
„Това е - осъзна Тес. - Това е истината за майките и дъщерите. Това е голямото съкровище.“
ГЛАВА 72
Когато си легнаха вечерта, Лени се обърна към Флавия:
- Какво ще кажеш за нашето момиче?
- Добре се е уредила - усмихна се жена му.
- Дали ще е щастлива тук?
- Като пет пари в кесия.
Флавия бе видяла Тес с майстора на мозайки. Дъщеря ѝ разговаряше с внука на Алберто Амато. Хубав мъж. Можеше да му се довери.
- А ти, любов моя? - Лени отвори обятията си и съпругата му се сгуши до него и положи глава на рамото му. - Щастлива ли си, че се върна тук, макар и само на почивка?
- Мислех да поговорим точно за това - изрече Флавия.
- За кое?
- За почивката.
- Ааа.
Двамата замълчаха. Флавия усещаше познатата топлина на Лени и се чувстваше спокойна. Следобед бе отишла да види Сантина и старите приятелки си поплакаха на воля.
- Не вярвах, че някога ще се върнеш - повтаряше Сантина, докато притискаше Флавия в прегръдките си, а сетне я отдалечаваше от себе си и казваше: - Нека те погледам, приятелко моя.
„Приятелко моя“... Сантина дори извади бродерията, върху която двете се бяха упражнявали заедно навремето. Флавия почти бе забравила за нея, но когато видя избелялото парче панама, спомените нахлуха.
Понякога домът означава прошка. А друг път трябва да потърсиш дома си. След много години, прекарани в Англия, тя се бе превърнала в дом за Флавия. Но... както бе казала на онзи млад мъж в балното, старицата се бе върнала, защото бе дошло време да се помири с миналото си. Време бе да завърши пътешествието си. Да прости на семейството си и на Сицилия. Най-накрая бе готова да освободи и тях, и себе си.
ГЛАВА 73
Когато всички останали си легнаха, Тес слезе по стъпалата, мина през il baglio и тръгна към плажа. Беше полунощ и Тонино я очакваше край залива. Наклал бе огън и на него се печаха риба и скариди. Ароматът на горящо дърво, примесен със сладостта на морските дарове, солени нотки и дъх на влажни скали, изпълваше нощния въздух.
Младата жена приседна до стената край кея. Тонино бе донесъл две газени лампи, които бе опрял на близките камъни. Пламъците им излъчваха жълто-синя светлина и заедно със сиянието на огъня и лъчите на пълната луна осветяваха нощната им среща. Мъжът бе постлал килимче върху калдъръма и върху него беше подредил бутилка бяло вино, лед, чаши и панерче с хляб.
-Готова ли е? - попита Тес. Знаеше, че мозайката, по която сицилианецът работи напоследък, е специална, но така и не разбра каква е и защо е по-особена. Тонино само повтаряше, че още не е намерил липсващото парче.