- Да, завърших я - потвърди мъжът, докато изстискваше сока на парче лимон върху рибата.
- Наистина ли? - Тогава англичанката забеляза, че на стената край кея е подпрян голям плосък предмет, завит с брезент. - Това там тя ли е? Да не си подготвил официално откриване? - подхвърли шеговито Тес.
- Естествено.
Накара я да чака, докато доядоха рибата и скаридите с комати сицилиански хляб, изпиха последната чаша вино и се изтегнаха на скалите край догарящия огън. Загледаха се към il faraglione - обвитите в сенки скали, и отблясъците от лунната светлина върху вълните в залива.
Тонино се надигна, премести покрития предмет така, че да улавя лунните лъчи, и приближи газените лампи до него. Едва тогава най-сетне дръпна брезента.
Тес се изправи. Не можеше да откъсне очи от мозайката. Беше прекрасна. Изобразяваше русалка в профил, която държи огледало в едната си ръка и гребен в другата. Дългите ѝ коси с цвят на водорасли се спускаха по голия ѝ гръб, а великолепната опашка бе подвита зад тялото ѝ. Напомняше на Тес за мотива от вилата, за онази русалка, която приемаше за своя. Въпреки че лицето ѝ бе по-скоро спокойно, отколкото тъжно, митологичната морска сирена изглеждаше така, сякаш крие тайна и знае много повече, отколкото е готова да сподели.
- Цялата е от морско стъкло - отбеляза Тонино.
- Защото е рожба на морето. - Тес се загледа в полупрозрачните нюанси: тюркоазеното и синьо-зеленото в тялото, нежното люляково на ръцете и лицето, жълтото и кафявото в косите на морската сирена. - А липсващото парче? - попита.
Майсторът на мозайки посочи съвършеното синьо-виолетово око с форма на бадем.
- Открил си го!
- Не беше никак лесно - усмихна се широко мъжът. - Но си струваше цялото чакане, не мислиш ли? Много специално парче. Намерих го ей там, край скалите в далечината.
- Ами да, прекрасно е! - Тес имаше усещането, че той се занася с нея. - Какво символизира русалката? Кога ще ми разкажеш историята й?
Тонино приседна и за миг сякаш потъна в размисъл.
- Един рибар от Четария зърнал морската сирена край il faraglione - започна. - Оглеждала се в огледало и разресвала дългите си кафеникаворуси коси. - Посочи с усмивка луната. - Появявала се само при пълнолуние.
- Като тази нощ - промълви Тес и зарея поглед към далечните скали и морето.
- Като тази нощ, да - потвърди Тонино. - В огледалото ѝ се отразявала морската шир. Рибарят усетил неудържимо привличане. Седял на камъните и слушал песента ѝ. Това бил най-прекрасният звук, който бил чувал някога.
Мъжът замлъкна и Тес напрегна слуха си. Но успя да долови само плисъка на водата край кея и тихото шумолене, с което вълните се разбиваха на плажа и се отдръпваха.
- Рибарят не желаел да се примири с това да я чува само веднъж в месеца - обясни Тонино. - Искал да я слуша всяка вечер. Не можел да се насити.
Тес кимна. Нима не беше вярно за всички хора?
- И какво направил тогава?
- Опитал се да я задържи. Заявил на русалката, че трябва да остане на сушата. - Сицилианецът преправи гласа си и се престори, че е рибарят, докато изричаше неговите думи: - Трябва да дойдеш с мен, да заживеем заедно и да ми позволиш да те обичам.
Англичанката чакаше.
- Ако изляза от водата - рекла русалката, - песента ми ще стихне.
Тонино се изправи, приближи се до мозайката и продължи да разказва приказката:
- Рибарят не ѝ повярвал. Мога да ловя риба само когато слушам песента ти - настоял. - През останалото време няма улов. Ела с мен и ще се радваме на изобилие от риба, ще пируваме, ще се обичаме и ще бъдем щастливи.
- И какво му отвърнала русалката? - попита Тес.
Тонино я погледна.
- Продължавала да се дърпа - каза тихо. - Ако изоставя морето - рекла, - рибите също ще го напуснат и ти ще останеш гладен.
Сицилианецът замълча за миг.
- На третия месец рибарят паднал на колене пред сирената и отново отправил молбата си. Когато си с мен, се чувствам в безопасност - изрекъл. - Лодката ми е стабилна, харпунът ми е точен. Без теб морето е мой враг.
Тес вдигна очи към вила „Сирена“. Оттук декоративният мотив с русалката не се виждаше. Но разбра, че пред приказната героиня стоял тежък избор.
- Русалката не можела да понесе мисълта, че рибарят ще се удави - продължи да разказва Тонино. - Затова оставила гребена и огледалото си и заживяла с него на сушата. - Сега мъжът също погледна към вилата. - Назовал къщичката си с нейното име? Сирена. Но русалката била в плен. Не била свободна. Приливите идвали, следвани от отливи, настъпила зима и рибата в морето изчезнала. Русалката изгубила силите си и вече не седяла на скалите край брега. Постепенно песента ѝ стихнала.