Както и преди гласът му действаше унасящо на Тес. Сякаш, докато разказваше някоя легенда, самият Тонино се пренасяше в приказния ѝ свят.
- Нищо чудно, че изглежда толкова тъжна - промълви англичанката.
- Накрая рибарят разбрал какво е сторил. Една нощ, по пълнолуние, изтеглил лодката си на брега, качил в нея морската сирена и заплавал навътре. Свободна си! - извикал и оставил русалката да се гмурне сред вълните, а опашката ѝ проблеснала като течно сребро.
Тес си я представяше като жива. Гледаше мозайката, която Тонино бе подредил с толкова много старание, и наистина можеше да види как изобразената русалка оживява.
Сицилианецът склони глава.
- Сърцето на рибаря било разбито. Не го интересувало, че рибата се е завърнала в морето и че отново можел да слуша песента на сирената по пълнолуние. Не трябваше да се надявам, че тя може да живее в моя свят, казал си. Когато настъпило следващото пълнолуние, излязъл на брега и нагазил сред вълните.
Тес го гледаше напрегнато.
- И...?
- Видял я край скалите, огряна от лунния светлик. Взрял се в синьо-виолетовите ѝ очи. Заслушал се в чудната ѝ песен, която познавал толкова добре. И когато по изгрев сирената се гмурнала в морето, той я последвал.
Тонино скръсти ръце пред гърдите си и обяви:
- Finito105.
Finito? Тес се зачуди дали Едуард Уестърман е знаел тази легенда. А на глас запита:
- Каква е поуката? Че трябва да правим жертви в името на любовта? Или че всеки заслужава да бъде свободен?
Тонино прокара длан по повърхността на мозайката.
- Може би има поука за взаимоотношенията - предположи.
На Тес ѝ идеше да изкрещи, да го попита какво става с техните взаимоотношения. Едва ли я бе поканил на този среднощен пикник на лунна светлина, само за да се похвали с най-новото си творение и да ѝ разказва приказки за русалки.
- Русалката, Тес. La Sirena. Твоя е - изрече Тонино.
- Моя? - Беше великолепна. Не знаеше какво да каже.
- Говорих с майка ти.
- С майка ми?
- И двамата смятаме, че е дошло време - заяви той.
- Време? - Тес се надяваше, че не се превръща в човек, който само малоумно повтаря думите на другите.
Тонино пристъпи към нея. Много близо. Лъхна я ароматът му - смесица от лепило, прах, камък и сицилиански лимони. Беше упоителен. Мъжът протегна длан и ѝ помогна да стане. Очите му бяха тъмни както винаги, но сега сякаш искаха да ѝ кажат нещо. Старият белег на лицето му, извивката на скулата му, челюстта му... Да, майсторът на мозайки ѝ напомняше за някого или за нещо. За дома. Където - или който - и да беше нейният дом...
Сицилианецът сложи ръце на раменете ѝ:
- Време е да обърнем гръб на миналото, да се помирим с него. - Наведе се още по-близо. Лицата им почти се докосваха. - Ти и аз май все пак не живеем в толкова различни светове.
Тес разбра какво се опитва да ѝ каже.
- Да не би да имаш предвид, че...?
Тонино се приближи още повече.
- Точно това имам предвид.
КРАЙ
БЛАГОДАРНОСТИ
Изчетох много художествена и нехудожествена литература на тема Сицилия, за да се подготвя за тази книга. Положих усилия да бъда максимално точна в историческо, географско, културно и лингвистично отношение. Но в крайна сметка това е художествен роман, затова съм адаптирала някои факти, за да се впишат по-добре в сюжета. Ако съм допуснала грешки, отговорността е изцяло моя.
Сърдечни благодарности на прекрасния ми агент Териса Крие за подкрепата ѝ и за това, че повярва в мен като писател. Благодаря и на целия екип на „Куеркъс“, особено на Джо Дикинсън - блестящ и много чувствителен редактор.
Бих искала да благодаря на Грей Ине за помощта му при писането на книгата, и по-точно за експертното му мнение по водолазните въпроси, както и за бързия ум и способността му да изслушва... Благодарности и на Маргарет и Лео от Кастеламаре, които ми помагаха за всичко сицилианско. Признателна съм на прекрасната ми приятелка Джейн, която ми даваше съвети за психотерапията, както и на приятелите, които бяха така добри да прочетат части от книгата ми преди публикуването ѝ - Сара Спаркс, Керълайн Нилсън, Джун Тейт.
Освен това бих искала да благодаря на скъпия си приятел Алън Фиш, който винаги ме е подкрепял, проявявал е интерес към начинанията ми и е готов да прочете ръкописа ми по всяко време, за да сподели искреното си мнение! За този роман той ми помогна и със събирането на информация в момент, когато бях на косъм да изпусна сроковете и да се срина от умора...