Излезе навън, като пазеше очите си от слънцето с ръка. Почвата в градината пред кухнята бе суха и твърда, но баклата, артишокът и грахът бяха добре - мама ги поливаше добре. Докато разполагаха със земя, щяха да имат храна. И щяха да съберат семена за следващата година.
Мислеше да се разхлади в морето, но за момент се поколеба* вниманието ѝ се насочи към полетата и маслиновите горички в подножието на планината.
Присви очи и се загледа в далечината. За миг като че ли видя нещо - светлина, отразена от метал - в нивата с пшеница, между маслините. Спря се. По челото и врата ѝ изби пот. Да, ето пак! Проблясък като сигнал, знак.
Завъртя се на пети и изтича обратно в кухнята. След секунди изскочи навън, стискаше манерка с вода в ръка. Огледа се наоколо. Никой не се виждаше, всички бяха вкъщи, криеха се от ужасната жега. На белите камъни се показа гущер, но след миг се шмугна обратно в храстите.
Флавия пое по пътеката към първата маслинова горичка. Стъпи сред дърветата - сивкавозелените им листа блестяха на слънцето като сребърни, извитите им клони бяха натежали от плод. Пепеляворозовата почва под маслините някога бе глиненочервена. Земята под краката ѝ пулсираше, цикадите свиреха безжалостно. В далечината хоризонтът се разтапяше в няколко нюанса на лилавото.
В края на първата горичка се спря и отпи от водата. На вкус беше като нектар - хладна и сладка. Напред се издигаше хълм, покрит с меденозлатна пшеница, диви макове и детелина. И ето, проблясващата светлина се появи отново. Точно зад хълма. Вече бе близо.
Флавия тръгна през полето. Когато наближи мястото, вече бе останала без дъх, а сърцето ѝ щеше да изхвръкне от гърдите. Спря за момент. Въздухът бе тежък и не помръдваше.
Направи крачка напред, погледна надолу и го видя. Самолет. Машината бе наполовина разбита и наоколо беше пълно с отломки.
- Пресвета Дево! - ахна. - О, божия майчице... - Само двайсетина метра встрани лежеше бял като платно мъж, който се държеше за крака и агонизираше. Чужденец. Авиатор. - Пресвета Дево!
Флавия остави химикалката. Чувстваше се изцедена. Но още не бе дала достатъчно. Вече ѝ беше ясно, че е сгрешила. Времето ѝ се изчерпваше. Можеше да даде на дъщеря си нещо повече и знаеше какво.
ГЛАВА 8
Тес си взе кола под наем от летището в Палермо и кара до Четария. Захвърлила бе на заден план всички мисли за Робин. Нямаше нужда от него. Нямаше да си позволи подобна слабост. А и Сицилия бе съвършеното развлечение. Не можеше да откъсне очи от сиво-зелените планински склонове, ръждиво-златистите равнини, осеяни с борове и брези, и залязващото лятно слънце, чиито отблясъци танцуваха в лазурното море. Но трябваше да следи пътя. Намираше се в Сицилия, колата беше под наем, а и не трябваше да забравя, че тук се кара в дясната лента.
На свечеряване видя селото - няколко терасирани улици с къщи, сгушени на склона, до морето. Пътят за Четария бе стръмен и с много завои. Тес мина покрай параклис с фасада от мозайка в прасковен цвят и в следващия момент улиците вече се бяха оплели около нея. Високи сгради със спуснати кепенци сякаш притискаха калдъръмите, а тук-там малки каменни стълби свързваха едно ниво с друго - пряк път към някой площад или място с невероятна гледка към морето. Лабиринт.
Паркира в малка уличка, измъкна се от колата и се протегна. Топло беше. На Тес ѝ се разхождаше, а и пеша щеше да ѝ е много по-лесно да намери къщата, която търси. Трябваше да вземе ключа си от синьора Сантина Шиара - семейна приятелка, която живееше на ул. „Догали“ № 15.
- Вилата много ли е западнала? - попита Тес по време на онзи телефонен разговор с адвоката за завещанието на Едуард Уестърман. Решена бе да постъпи практично. Мечтаното приключение с Робин можеше да се окаже доста неприятна работа за сама жена.
Адвокатът я бе уверил, че къщата е стара и овехтяла и просто има нужда от малко грижи. Тес щеше да се справи със „стара и овехтяла“ вила. Но неща като рушащи се тавани и течащи тръби не бяха лъжица за нейната уста. Опитваше се да е силна. Връзката ѝ с Робин висеше на косъм, който се двоумеше дали да скъса, или не.
Остави багажа си в колата и тръгна. По това време хората вечеряха. Аромат на домати, билки и печено се носеше от отворените прозорци, терасите и балкончетата. На следващата улица видя облечена в черно старица, която метеше входа на дома си.
- Scusi9 - каза Тес. Правилно ли го изрече?
Старицата се втренчи в нея с дълбоки черни очи. Не каза нищо.
- Sera10. Ъъ... - С това италианският на Тес почти се изчерпа. Да не говорим, че сицилианският си беше друг език. Език, на който майка ѝ не я бе научила. - Via Dogali? - Показа на жената листа с адреса.