Сицилианците нямаше как да не разбират италиански. Със сигурност говореха на италиански с туристите, които се изсипваха на острова.
Старицата грабна листа с тъмните си костеливи пръсти, взря се в него и зацъка с език. Вечерта бе гореща, но въпреки това тя бе увила главата си с дебел черен шал.
Жената изстреля нещо на сицилиански и на Тес ѝ се стори, че някъде в поредицата от думи чу името Сантина.
- Да - потвърди. - Сантина. Si11.
Старицата хвана Тес за ръката и я стисна. Силно. Много бързо говореше. Дали я питаше коя е? Най-вероятно.
-Аз съм дъщерята на Флавия - обясни Тес. - Флавия. Figlia12. - Правилно ли го каза?
Последва още едно словоизлияние на сицилиански. Старицата я подкани да тръгне с нея:
- Si, si - промърмори. - Ела, ела.
Непознатата бързо закуцука по тясната уличка. Потропваше по неравните павета с тежките си черни обувки. Тес подтичваше след нея. На колко ли години беше тази жена? Седемдесет? Осемдесет? Сто? Невъзможно бе да се определи. Почти се бе превила на две, а изпръхналата и изгоряла от слънцето кожа бе покрита с бръчки.
Домът на Сантина трябваше да е наблизо, тук всичко бе наблизо. Тук бе отраснала майка ѝ. Тес се развълнува. Дали и тя бе ходила по същите улици и усещала същите миризми: на готвено, но и на нещо друго - канал или изгнила храна, на упадък. Стълбищата на къщите, покрай които минаваха, бяха чисти, но не и стените, боята се лющеше и разкриваше слабите места на сградите - каменната им сърцевина. Тес се зачуди дали е било така и преди, по времето на мамчето. В този град навярно всички се познаваха. Без съмнение тази старица бе живяла тук цял живот. Знаеше всичко, което Тес искаше да разбере. Само да можеше да говори с нея...
Стигнаха до стръмна улица, която се спускаше право към морето. Тес мярна нещо като малък залив, ограден от скали, и ярко оцветена рибарска лодка, вързана за кея. Искаше да види още, но висока каменна сграда ѝ скри гледката. Старицата още си мърмореше нещо, пак спомена Флавия, после l’inglese13, Мария и Сантина. По едно време даже се прекръсти. Какви ли ги беше надробила Флавия?
Тес само кимаше. Но мислите ѝ препускаха с бясна скорост. Нямаше търпение да разбере. Може би Едуард Уестърман искаше тя да узнае историята на майка си, затова чрез завещанието си я караше да дойде тук. Макар че... как би могъл да знае, че Флавия още не ѝ е казала? Забърза се, за да настигне бабата.
И все пак... той искаше поне да я свърже с това място. Поради някаква незнайна причина.
Старицата куцукаше по паветата като голям черен паяк, продължаваше да кима и да я подканва да я следва. Тес се усмихваше и също кимаше. Трябваше да има някаква загадка - защо иначе майка ѝ не говореше за миналото си? Загадката бе част от пътешествието ѝ. А миналото вече бе тук, в сивите павирани улици и високите сгради със спуснати кепенци. Миналото. Тес започваше да осъзнава, че Сицилия е едно от онези обсебващи места.
Спряха пред олющена зелена врата с ръждясала решетка. Номер деветнайсет. Водачката на Тес, която продължаваше да си мърмори под нос, почука три пъти.
Тес се усмихна плахо и зачака.
След минути друга облечена в черно старица открехна леко вратата. Огледа се наоколо и чак тогава отвори широко. Кимна на първата възрастна жена, а като видя Тес, се ококори.
Тес отново се усмихна и кимна енергично. Може и да изглеждаше откачено, но друг начин нямаше.
Двете баби се поздравиха топло и набързо подхванаха разговор, придружен с много цъкане с език; клатеха глава и гледаха Тес, сякаш е експонат в зоологическа градина. Тук нямаха ли си английски туристи? Тя различна ли беше - собственик на къща, потенциален нов съсед? Или я посрещаха така, защото бе дъщеря на Флавия?
В един момент започна да се дразни. Толкова път бе изминала, толкова близо бе стигнала. Стъмваше се вече. Мамка му, искаше да си види къщата! Не ѝ се стоеше на прага на някаква непозната, не ѝ се слушаше неразбираем брътвеж.
- Извинете - прекъсна ги. Двете баби погледнаха към нея едновременно и млъкнаха. - Ключът у вас ли е? - обърна се към втората баба в черно. - За вила „Сирена“? - добави Тес и се направи, че завърта въображаем ключ. - Моля? Grazie14.
Втората старица я хвана за ръката като първата. После улови и другата ѝ ръка. И с учудваща сила я дръпна към себе си. Тес залитна и се озова в прегръдките ѝ. Старицата звучно я разцелува. О, Боже!