- Сантина - изрече възрастната жена и посочи към себе си.
- Ключът у вас ли е? - попита отново Тес, защото не искаше да се отклонява от задачата. А и това име не значеше нищо за нея.
В този момент Сантина буквално я завлече през прага в тъмен коридор, чиито стени бяха боядисани в яркочервено и покрити със снимки и религиозни символи. Сбогува се с другата жена в черно и въведе Тес в кухнята. Множество метални готварски принадлежности висяха на опушената варосана стена над старинната печка. Пред малкия квадратен прозорец се полюшваше дантелено перде, а около издрасканата дървена маса в средата на стаята бяха наредени няколко различни стола.
- Espresso? - попита Сантина? - Caffe? Biscotti?15
Колкото и отчаяно да искаше да види вилата, Тес усети, че
няма как да избегне гостоприемството на своята домакиня. Пък и доста време бе минало от обяда на летище „Гетуик“. Може би точно едно еспресо ѝ трябваше.
- Si, grazie - отвърна Тес и се отпусна на стола, който старицата ѝ посочи. Уморена беше. Сякаш от дни беше под напрежение - откакто Робин заяви, че не може да дойде с нея. Как ли вървеше уикендът при родителите на Хелън? Къде ли бяха сега? На вечеря? В Тестъра? Все едно. Нещо в тази кухня успя да свали тежестта от плещите ѝ почти мигновено. Позволи на напрежението да я напусне. Сега бе тук. Успяла беше.
Сантина кимна, отиде до вратата на кухнята и се провикна: „Джовани! Джовани!“
Кой ли беше това? Възрастният ѝ съпруг? Още едно лице от миналото на мамчето? Още един човек, който очакваше Тес поне да е чувала за него?
Но не. Две минути по-късно в стаята влезе сицилианец на около четиридесет години. Не беше висок, но когато застана на вратата, силуетът му ѝ се стори впечатляващ. „Сякаш позира“ - помисли си Тес. Щом я видя, той присви очи. Измърмори нещо на Сантина и тя на свой ред му измърмори.
- Вие ли сте дъщерята на Флавия? - попита мъжът на насечен английски.
- Да. - Ситуацията все повече ѝ заприличваше на сцена от сапунена опера. Тес не знаеше дали да се чувства обидена от тона му, или да се радва, че най-накрая се е появил човек, с когото може да комуникира. - Аз съм Тес. Тес Ейнджъл. - Стана и му подаде ръка. - А вие сте...?
- Джовани Шиара - изрече някак гордо сицилианецът. Пое ръката ѝ и я целуна. Не сваляше поглед от нея. - На вашите услуги!
Хмм. Тес не знаеше какво да мисли. Последното, което ѝ трябваше в момента, бе мъжко внимание.
В малка кафеварка Сантина наля вода от каната, която стоеше на бялата емайлирана мивка, добави кафе в цедката и я сложи на котлона. Суетеше се около Тес, сияеше и непрестанно кимаше. Изведнъж се обърна към него и го заля с поредния поток от думи на неразбираемия им език.
Джовани се усмихна (лукаво - като тигър, набелязал плячката си).
- Моля да ни извините - започна той. - Вашата визита е una sorpresa - изненада за нас. Мислехме, че дъщерята на Флавия е много по-възрастна.
- Съжалявам за разочарованието - заяви Тес и вдигна вежди.
- Не, не, не е разочарование, но... - В очите му проблесна пламъче, придърпа си стол и сякаш го яхна, облегалката се оказа пред гърдите му. Тес едва се сдържа да не се изкикоти. Новата му поза само подсили представата ѝ за тигъра, само че сега хищникът вече бе зад решетките на клетка. - Пралеля ми Сантина - продължи Джовани и посочи старицата - и майка ви, Флавия, са приятелки от деца, както сигурно знаете.
Тес поклати глава. Решена бе да е честна с тези хора.
- Съжалявам. Не знаех. - Усмихна се на Сантина и старицата ѝ отвърна с усмивка.
- О, така е. Тя често говори за Флавия. Като момиченца са си играли. Семействата ни... са били много близки. - Поясни думите си с жест, като хвана едното малко пръстче на ръката си с другото. Имаше пръстен с инициали Д.Е.Ш.
- О, разбирам.
Явно това бе причината за емоционалното посрещане. Тес пак се усмихна на Сантина.
- И така - Джовани сви рамене, - баща ми е бил доста възрастен, когато се е оженил за майка ми.
- Ясно... - Майката на Тес я бе родила след четиридесет, което беше късно, особено по сицилианските стандарти. Джовани сигурно бе очаквал дъщерята на Флавия да е малко по-млада от баща му. Но всъщност двамата с Тес бяха горе-долу на една възраст.
Сантина изрече нещо и Джовани се обърна към нея, за да ѝ отговори. Имаше красиви черти. Кожата му беше матова, очите - кафяви. Хубав беше, но може би малко студен, предположи Тес.
- Леля ми пита как е Флавия със здравето - преведе Джовани с делови тон.
Тес кимна.
- Добре е. Grazie.
Сантина изглеждаше доволна от отговора. За миг зарея поглед някъде в пространството. Когато кафето стана готово, старицата наля гъстата черна течност в малка чашка. Сложи я на масата пред Тес и не свали тъмните си, обградени от бръчки очи от нея, докато гостенката не си пийна.