- Добро е - заяви Тес. И наистина беше. - Bene. Grazie. - Сега вече италианският ѝ наистина се изчерпа. Но докато можеше да се усмихва, да кима и да благодари на хората, нямаше да я помислят за неучтива, може би само за глупава.
Джовани взе черно яке от закачалката в коридора и го облече.
- Когато сте готова, госпожице... Или госпожо? - Погледна лявата ѝ ръка многозначително.
- Не съм омъжена - поясни Тес. Тук хората определено не си губеха времето в празни приказки.
- Вепe16.
- Вепе?
- Ще ви заведа до имението. - Джовани протегна длан към леля си и я погледна с очакване. Сантина извади два ключа от джоба на престилката си - един голям и един малък, и почтително му ги даде.
Той ги стисна и кимна:
- Allora, andiamo.17
- Прекрасно. - Тес си допи кафето и стана. - Grazie.
Сантина пристъпи към нея и я хвана за ръката, сякаш искаше да ѝ каже нещо или просто не искаше да я пусне. Тогава Джовани пак се обади и тя целуна Тес по двете бузи, стисна я за раменете и накрая я пусна. Докато се отдалечаваше от къщата, Тес усещаше погледа на дребната женица в черно. Изглеждаше много мила. Но не можеше да повярва, че Сантина е на същата възраст като майка ѝ. Въздъхна. Ех, ако Флавия ѝ бе казала поне малко за хората тук. Кои са ѝ били приятели и кои - врагове. Нямаше идея на кого да вярва. Но нали тук беше в безопасност? Искаше само да види една къща. Своята къща.
Щом остана насаме с Джовани, малко се притесни.
- Далече ли е? Багажът ми остана в колата...
- Non18. - Посочи ѝ стълби, които водеха надолу, към площад. Почти се бе мръкнало, но Тес успя да различи каменна арка и няколко пейки. - Тук долу е, зад Il baglio19. Ще ви заведа дотам и ще се върна за нещата ви.
- О, няма нужда... - започна Тес, но той я прекъсна с ръка. Покорно го последва надолу по стълбите. Тук, в Сицилия, мъжете явно се ползваха с безспорен авторитет. Така че може би и тя не трябваше да го оспорва. Поне днес.
- Il baglio - обяви Джовани, докато минаваха под голяма арка с огромна дървена врата, снабдена с метални дръжки и малък прозорец, обрасъл с лози. От двете страни на портата като стражи се издигаха два високи кактуса.
Даже на тъмно Тес усещаше красотата на мястото, историята, която се бе пропила в изгладените от стъпките на времето павета и в овехтелите колони на сградите. Въпросното Il baglio беше старинна постройка - площад с масивна ограда, нещо като двор, по чиито краища имаше магазинчета, галерии и ресторант. Сигурно беше останало от арабите. В пътеводителя ѝ пишеше, че в Сицилия, особено в западната част, има силно изразено арабско влияние.
Минаха през il baglio, покрай изящно евкалиптово дърво с шарена кора и каменна чешма.
Тес имаше още много въпроси, но ѝ се искаше да стигнат по-бързо, така че се сдържа. Нямаше търпение да види вилата.
В далечния край на площада подминаха нещо като работилница. Тес ахна - витрината беше обсипана със стъклени фигурки, скъпоценни камъни и мозайки, осветени от малки лампички, които блещукаха като затворени зад стъклото светулки.
- Какво е това място?
Джовани не обърна внимание на магазинчето и сякаш стана по-дистанциран.
- Глупости за туристи - заяви с пренебрежение. - Как беше вашата дума? А, боклуци. Хич не ги мисли.
- Нима? - На нея не ѝ приличаха на боклуци. Изглеждаха вълшебно, като от друг свят. Дали с Джовани просто не се разбраха заради езиковата бариера, или той вече се опитваше да ѝ се налага? Но нямаше време да мисли за това сега, наложи се да се затича, за да настигне водача си.
Зад работилницата имаше стълбище, което водеше към каменистия плаж и морето.
- Красиво е - промълви Тес.
Имаше пълнолуние. Лунната пътека танцуваше сияйно по повърхността на водата и пречеше на индиговосиньото небе да се слее с морето. Мярнаха се и черните силуети на скали.
Дори Джовани се спря.
- Най-красивата гледка в Европа - изрече, сякаш имаше някакъв принос в цялата работа. - И е твоя.
Трябваше ѝ малко време, за да проумее думите му, но погледна нагоре и разбра. Още стълби, цяла спирала от стъпала, които водеха към сгушена на върха на скалата сграда. Вила. В стила на трийсетте години, доколкото можеше да види в полумрака.
- 0, боже! - възкликна. - Нали това не е...?
- Вила „Сирена“ - кимна Джовани. - Ела.
Дъхът ѝ почти спря. Наистина ли беше нейна?