Тръгна след него. Стълбите свършиха и пред тях се появи висока каменна стена с черна врата от ковано желязо. Имаше надпис Privato20. Джовани взе малкия ключ и отключи. Ръждивите панти изскърцаха и вратата се отвори. Промушиха се през входа, обрасъл с буйна растителност. Излязоха на просторна, покрита с камъчета тераса, която водеше до входната врата. Над вратата имаше ветрилообразен свод, отдясно - стара лампа, а над свода и гипсовите орнаменти се виждаше някаква фреска. Тес не можа да определи какво изобразява.
Джовани избърса дръжката от нападалата мазилка, мушна големия ключ, отвори вратата с финес и отново обяви:
- Вила „Сирена“!
Но се спря на прага и препречи пътя ѝ. Стори ѝ се, че направи гримаса.
От завист, може би? Тес за пръв път се замисли какво посрещане трябва да очаква тук. В края на краищата тя беше непозната, чужденка. Може би си мислеха, че няма право да е тук. Пък и историята на майка ѝ... Изпъчи се и вирна глава.
- Заключихте ли си колата? - попита Джовани.
- Ами, да.
Той протегна ръка към нея, както бе направил преди у Сантина. И също като старицата Тес извади ключовете от джоба си и му ги даде. Не си спомняше името на улицата, където бе оставила колата, но той дори не я попита. Само кимна, застана мирно, като за салют, и излезе.
Тес си пое дълбоко въздух. И престъпи прага.
ГЛАВА 9
Тес си поспа толкова добре, че като се събуди, ѝ трябваше време да осъзнае къде е. Мислите ѝ отлитаха ту към Робин, ту към Джини, ту към майка ѝ. Тогава чу тишината и разбра - вила „Сирена“. Куфарът ѝ бе проснат отворен до широката рамка на леглото, изработена от кестеново дърво.
Стана и сънливо пристъпи към големия бял прозорец. Нежен бриз полюшваше пердето от ефирен муселин. В стаята беше топло. Отмести пердето и широко отвори прозореца и кепенците.
Еха!... Джовани излезе прав за гледката. От лявата ѝ страна се простираха планински склонове, покрити с ниви, маслинови горички и тамариск.
Малки пухкави облачета - крехки и нежни като филизи - се увиваха около планинските върхове и се протягаха към синьото утринно небе. От планината криволичеше път, слизаше до селото и изчезваше сред белеещите се фасади на скупчените къщи, които напомняха на парченца от пъзел. Виждаха се също каменните стени и арката на... как го нарече той - Il baglio, откъдето минаха снощи, както и стълбите към залива. Какъв залив само! През деня беше още по-красив.
На брега имаше няколко запуснати сгради и навес за лодки с три големи арки. Ръждясали котви бяха строени като войници пред олющената жълтеникава фасада, а под зарешетените прозорци на навеса имаше големи каменни саксии с бял олеандър.
Отпред растеше смокиново дърво, разперило клони, сякаш чакаше да посрещне гости с прегръдка.
Каменният кей се къпеше в тюркоазеното море. Слънцето вече напичаше. Тес вдигна ръка над очите си, за да си направи сянка. По-навътре в морето стърчаха скали в бежово и бяло, набраздени с ръждиви ивици, сякаш следи от сълзи. По тънката плажна ивица нямаше жив човек. Някъде в далечината се чу самотният зов на чайка. Това беше нейната гледка, припомни си Тес. Нейната гледка. Сети се за Робин. Домъчня ѝ. Но не за дълго. Майната му на Робин! Той бе направил своя избор. Сега Тес бе тук и само това имаше значение. Сама, но тук.
Разгледала бе вилата още предната вечер, веднага след като писа на Джини, че е пристигнала и всичко е наред. Но тогава Тес бе много уморена, а осветлението - слабо, затова реши да отложи подробната обиколка за сутринта. Сега осъзна, че къщата - нейната къща - е на два етажа и с формата на полукръг. Голямата спалня, където бе прекарала нощта, се намираше в най-изпъкналата част на този полукръг, което обясняваше невероятната гледка. Тес тръгна от стая в стая и първата ѝ работа всеки път бе да погледне през прозореца. Трите предни спални гледаха към океана, а тези от задната страна - към полето и планината. Имаше само една баня, но за сметка на това беше доста модерна. Тес искаше да види още и още. Слезе надолу по витото стълбище с метален парапет.
Кухнята бе голяма и разхвърляна, с настилка от каменни плочи, по средата на помещението имаше дълга маса от масивен дъб. Още вечерта бе забелязала, че тук цари хаос: шкафовете бяха отворени, а съдържанието им бе разхвърляно наоколо. Сякаш някой бе тършувал. Освен това на масата стоеше кошница с хляб и вино. Тес бе предположила, че са за нея. Но не. По думите на Джовани Сантина ги бе оставила там за духовете на къщата. Точно така...
Предната нощ Джовани докара колата ѝ и я прибра в двора през голямата порта от ковано желязо.