- Имаш електричество - обясни ѝ, - както и електрически бойлер.
Показа ѝ къде са бойлерът и бушоните, пожела ѝ лека нощ и си замина.
Тази сутрин обаче на масата имаше кафе, пресни кифлички, плодове и конфитюр. Някой (Джовани? Сантина?) се грижеше и за нея, не само за духовете на къщата.
Изяде си закуската на овехтяла желязна маса на терасата от страната на залива. Оттук се виждаше как шепа хора се разхождат в т. нар. baglio, както и че вратата на работилницата, чиито мозайки я бяха заинтригували така силно, зееше широко отворена.
Толкова много нови неща... Тес стана и се разходи из обраслата терасирана градина. В центъра ѝ имаше малко езерце с фонтан, а туфи див здравец, яркорозова бугенвилия и лилав жасмин бяха изпълзели от огромните си глинени саксии и превзели произволни стени и стъпала. Погледна назад към разкошната розова вила. Как бе могла да я напусне майка й?
Макар че... Тес се приближи до края на градината, от другата страна на стената се виждаха обагрени в жълто и огненочервено полета и почти разрушена каменна къщурка. Там ли бе отраснала майка й? Толкова беше малка... Но по онова време хората тук са били бедни, нали така, всички освен Едуард Уестърман. Намери една разбита врата и мина през нея. Постоя за момент до руините на къщичката. Мислеше за майка си, за баба си и дядо си, които никога не бе срещнала, за леля Мария, която ги бе посетила преди много години, но се бе държала толкова дистанцирано с племенницата си, сякаш Тес бе същество от друга планета. Сигурно наистина бе изглеждала така в очите ѝ.
Завъртя се на пети и тръгна обратно към вилата. Всекидневната беше разхвърляна - до камината имаше дърва, няколко от които бяха сложени в огнището. Обзавеждането се състоеше от голям очукан диван с кожена тапицерия и два фотьойла, секция - наполовина пълна с книги, и бюро, на което имаше още цяла купчина томове, потънали в прах. Трапезарията изглеждаше така, сякаш никой не е ял там от десетилетия.
Като цяло положението не беше чак толкова зле. Електрическата инсталация изглеждаше малко нестабилна (навсякъде стърчаха кабели и жици), кранът в кухнята течеше, някои кепенци бяха счупени и тропаха от вятъра. Беше забелязала и редица пукнатини по таваните и стените. Но вилата не беше толкова порутена, колкото Тес бе очаквала. Надяваше се преценката ѝ да е точна и един козметичен ремонт да е достатъчен. Къщата определено беше голяма - особено предвид местоположението и стила ѝ... Построена на висока скала, тя се извисяваше над il baglio и над залива - беше по-величествена, отколкото Тес си бе представяла. И беше нейна. Щеше ли да се събуди, ако се ощипе? Не смееше да рискува.
Морето я зовеше. Тес облече бански и тениска, наметна се с един саронг и излезе през предната врата. Колата под наем бе паркирана в двора, върху мозайка от камъчета, в чийто център стърчеше малка статуя - навярно дело на някой от приятелите скулптури на Едуард Уестърман. Усмихна се. Розов и бял олеандър бяха нацъфтели пред каменната стена.
На излизане Тес пак погледна над вратата. Фреската, която бе забелязала вечерта, изобразяваше жена. Беше тъжна, с дълги къдрици, които падаха по раменете ѝ. Събрала бе длани и ги беше обърнала нагоре, сякаш... какво? Просеше? От талията надолу тялото ѝ бе извито назад и се разделяше на две. Беше обсипана със звезди.
Тес я погледа известно време. Коя ли беше и какво ли символизираше? Тръгна по стъпките си от снощи, отключи портата и пое по спираловидното стълбище към залива.
Майсторът на мозайките стоеше пред ателието си и подреждаше подноси с лъскави стъкълца и камъни. Беше горе-долу на нейните години, помисли си Тес, с тъмни коси и очи и някак тъжен. Не изглеждаше дружелюбен. Като го наближи, той вдигна глава, погледът му бе дълбок и враждебен.
- Buongiorno21 - каза Тес с най-добрия италиански акцент, на който бе способна. Трябваше да се опита да е мила с местните.
Мъжът изсумтя нещо, което може би бе поздрав, а може би не.
Хмм. Какво ли го тормозеше? Как ли беше на италиански „Да не си станал с дупето нагоре тази сутрин“? и „Винаги ли си толкова начумерен?“ Вместо това от устата ѝ излезе:
- Мозайките ви са прекрасни!
Много от тях бяха свързани с природата - подскочил кон от кехлибар, зелена птица, гущер и дракон, делфин в бушуващо море.
Човекът сви рамене.
- Grazie - отвърна, сякаш против волята си. Е, поне разбираше английски.
- С какви материали работите? - Тес не се отказваше лесно.
Непознатият измърмори нещо неразбираемо. Колкото и да беше хубава природата тук, ако всички местни бяха като него, не бе сигурна, че ѝ се живее в Четария. Май започваше да разбира защо е избягала майка ѝ.