- Яж бавно - каза Флавия на майчиния си език. Мъжът я разбра, кимна и започна да се храни по-спокойно.
После проми раната му с топла вода и йод. Толкова бе притеснена, че едва дишаше. При допира ѝ той потръпваше от болка - особено когато Флавия извади парченце метал от крака му. Имаше ли още? Не можеше да прецени. Раната беше дълбока, подута и кървеше. Започнала бе да зараства - под скъсания му панталон се бе образувала коричка, но Флавия знаеше, че има риск да се инфектира. Навярно го бе намерила точно навреме.
- Къде...? - попита.
Пилотът посочи няколко порезни рани по рамото и ръцете си.
Флавия никога не бе докосвала мъж. Много внимателно подви разкъсания ръкав на ризата му. Кожата му бе светла, с малко лунички. Ръцете му бяха силни и мускулести. Тя прехапа устни и се съсредоточи. Щеше да действа като медицинска сестра. Да гледа на него като на пациент, а не като на мъж.
Щом Флавия приключи, пилотът докосна ръката ѝ.
Погледна го в очите. Чудеше се дали трябва да се моли - за себе си и за собственото си избавление.
- Ти си ангел - промълви мъжът. - Моят ангел хранител.
Въпреки жегата Флавия се разтрепери.
- Трябва да тръгвам.
Флавия спря, за да си почине. Писането я изтощаваше. Храната бе част от душата на Сицилия, от нейната душа. Когато бе млада, почти нямаше готварски книги. Рецептите се предаваха от майка на дъщеря по стария начин - най-добрия начин. И тя щеше да го направи. Намръщи се. Първо caponata. Капонатата бе повече идея, отколкото ястие. Всеки готвач си имаше собствена рецепта. Най-добре беше да се сготви ден-два предварително, така че да има време ароматите да станат по-наситени и да се слеят.
И така. Започна да пише.
Нарежете патладжаните на кубчета и ги опържете в горещ зехтин. Бланширайте целината с маслините. Опържете кромида. Добавете червения винен оцет и малко захар. Загрейте доматения сос. Добавете зеленчуците. Охладете. Поръсете с мента или босилек.
Сладко-кисело. Какво ли правеше Тес в момента? С кого ли бе говорила? Във вилата ли беше? Флавия не искаше да знае, но нещо я ръчкаше. „Противоположности - помисли си. - Сладко и кисело...“
ГЛАВА 11
- Изненадан съм, че не знаеш историята - заяви Джовани. - Във вашето семейство майките не говорят ли с дъщерите си?
Седяха в ресторант в съседното село. Тес безцелно побутваше кристалната чаша с вино по бялата покривка. В салона миришеше на дървесина - несъмнено заради пепелта в камината. Храната беше добра. Започнаха с bruschetta22, сервирана с гриловани резенчета патладжан с чесън, магданоз и карамелизиран лук.
- За някои неща не - отвърна Тес. Насочи се към основното си ястие, spaghetti con le cozze23, и извади една мида от лъскавата ѝ черна черупка. Майка ѝ казваше, че съотношението между пастата и соса трябва да е точно и равно, за да се усещат двата вкуса едновременно. Спагетите тук бяха добри, но не и колкото тези на мамчето. - Стане ли дума за Сицилия, тя започва да увърта.
Тес никога не бе готвила сицилианска храна. Навярно в знак на протест, за да покаже на майка си, че като не знае за миналото ѝ в Сицилия, не иска да знае и за кухнята ѝ.
- Да увърта ли? - Джовани се намръщи.
- Става предпазлива и потайна и сменя темата.
- А! - Докосна носа си с пръст. - Тайни, разбирам.
„Да - помисли си Тес. - Не се и съмнявам.“ Опита се да се абстрахира от спокойното му поведение и обиграната усмивка и осъзна, че си мисли за Робин. Новината, че е финансово зависим от родителите на жена си, бе голям шок. Сигурно в много семейства беше нормално. И навярно само една идеалистка и романтичка като нея можеше да си мисли, че парите нямат значение; че отношенията между мъжете и жените трябва да се основават на любов и доверие, а не на размера на банковата сметка. Идеализмът и романтизмът може и да не ѝ бяха намерили спътник в живота, когото да обича и на когото да се радва, мислеше си Тес, докато опитваше от наситения доматен сос, но поне още можеше да си мечтае...
- Ето каква е работата... - започна Джовани.
Разказа ѝ, че Едуард Уестърман дошъл в Сицилия през 1935 година. Младеж с голямо наследство („По-голямо, отколкото е трябвало, не мислиш ли?“) и с желание да живее на слънце.
- Звучи ми добре - обади се Тес.
- Когато е била построена, вила „Сирена“ е била много грандиозна - продължи той. - Използвали са камъни и мрамор от района. Работниците също са били местни. Сега обаче... - Сви рамене. - Вилата е малко moltu malandata, не мислиш?