-Moltu..?. - Тес загреба още доматен сос с лъжицата си. Малко бяха прекалили с чилито, което пак я подсети за майка ѝ. Внезапно бе започнала да разбира повече за връзката между Сицилия и храната.
- Как му казвате? Порутена?
- Шаби шик?24
- А, да. - Джовани я гледаше втренчено. Или само така ѝ се струваше? - Вилата е място с много тъмни ъгли - изрече с привидно спокойствие, - където може да се крият разни неща.
- Неща?
Мъжът поклати глава, сякаш е казал твърде много, но Тес предположи, че я тества, за да разбере колко всъщност знае. Тайни, тайни. Какво им имаше на тези хора?
Джовани се огледа подозрително.
- В Сицилия винаги някой подслушва - подхвърли.
Добре... А пък Тес си бе помислила, че останалите хора в ресторанта просто си обядват.
Сети се за дъщеря си. Звъннала ѝ беше на излизане от вилата, но Джини явно нямаше търпение да ѝ затвори.
- Добре съм, мамо! Честно. Няма те само от ден. Споко!
Само че Тес за първи път бе толкова далеч от дъщеря си.
Странно беше.
- Колкото до англичанина, Едуард Уестърман не е дошъл тук само заради слънцето - поясни Джовани.
- Нима? - Тес нави последните спагети около вилицата си.
- Трябвало е да напусне Англия. - Направи знак с ръка. - Той беше, нали знаеш...?
Всъщност не знаеше.
- Какъв...?
- Организирал е партита. - Джовани вдигна вежди. - Определен вид партита.
Тес съвсем се обърка.
- Бил е поет, нали така? - Бутна чинията си настрани.
- О, да. Обграждал се е с художници, писатели, по-широко скроени хора, на които не им е пречело... Сещаш се, нали? - Отново вдигна вежди.
- Бил е гей, така ли? - досети се Тес. - Хомосексуалист?
- Точно така. - Джовани също приключи с яденето и деликатно избърса устните си със салфетка. От изражението на лицето му личеше, че не е хомофоб, но определено не одобрява подобни неща. - В Англия нали е било незаконно? Имали сте своя Оскар Уайлд, ако не греша?
Тес се засмя.
- Така е. - Отпи от виното си: сладникаво, с медена нишка, истинска сицилианска изработка.
- Истинско вино - заяви Джовани. - Само грозде, без химикали и без махмурлук после. Чисто и просто.
- Прекрасно! - Тес си сипа още. - А в Сицилия не е ли било незаконно?
- О! - възкликна събеседникът ѝ и остави вилицата на масата с повече сила от необходимото. Малко доматен сос пръсна по стената. - За теб и мен сигурно щеше да е незаконно - изрече с въздишка, - но тук, в Сицилия, си затваряме очите за английските ексцентрици. - Затвори очи, сякаш да подчертае становището си. Но наскърбеното изражение на лицето му се запази.
„Ексцентрици“ - мислеше си Тес. От латинското ex centro. Далеч от центъра. Хора, съпротивляващи се на процеса на централизация, при който всички стават еднакви. Не беше лесно да си ексцентрик. Да си достатъчно смел. Склонна бе да мисли, че Едуард Уестърман щеше да ѝ допадне.
- Хора като тях имат пари, строят огромна casa25, дават работа на нашите мъже и жени. Какво ни интересува какво правят в спалните си, нали?
Тес премигна. Не изглеждаше убеден в думите си. Но тя се гордееше, че семейството ѝ е било с по-либерални възгледи. Ясно бе, че роднините ѝ са имали силна връзка с Едуард Уестърман - много повече от обикновена лоялност между работодател и работници. Пък и човекът бе завещал на Тес тази красива вила...
Навън бе толкова слънчево. Защо, по дяволите, италианците обядваха на закрито толкова често? Мъж и жена се разхождаха по алеята, хванати за ръце. Спряха, сякаш бяха едно цяло, за да погледат морето и полюшващите се лодки в пристанището. Мъжът каза нещо и посочи към хоризонта. Жената погледна натам, кимна и се засмя. Целунаха се. Тес извърна поглед. Твърде рано беше.
Джовани отпи голяма глътка вино.
- По онова време Сицилия е била много бедна - обясни. - Имало е глад и недоволство.
Тес кимна. Знаеше. Опита се да си представи мамчето като младо момиче през трийсетте години, когато Едуард Уестърман е дошъл да построи красивата си розова къща с гипсови декорации. Навярно в очите на младата сицилианка е бил доста екзотично същество.
- Пралеля ти и баба ми са били близки приятелки - изрече Тес.
Джовани кимна. Посочи към менюто с десертите, но тя поклати глава - кафето стигаше. Прецени, че в Сицилия трябва да го дава по-спокойно. Ако двете наистина са били толкова близки, Сантина със сигурност знаеше защо майка ѝ е напуснала Сицилия толкова млада. Защо е прекъснала почти всички връзки със семейството си. Защо не говори по темата и защо никога не се е връщала тук.
Вгледа се внимателно в Джовани. Той знаеше ли? И изобщо би ли ѝ казал истината? Съмняваше се.