- Дали е възможно някой път да поговоря с леля Сантина? - предложи Тес. - Много бих искала да знам каква е била майка ми... като млада, имам предвид.
Той сбърчи вежди.
- Тя не говори английски. Повечето от тяхното поколение не говорят английски. Защо им е?
- Ти би могъл да ни превеждаш - настоя.
Джовани, изглежда, обмисляше предложението. Върна веждите си в изходна позиция.
- Както пожелаеш - заяви. - Можеш да ни кажеш всичко. Да ни се довериш.
Тес не беше сигурна какво точно има да им казва, по-скоро беше обратното, така че опита да смени темата.
- А човекът, който прави мозайките? Той не е приятелски настроен?
- Амато. - Джовани едва не се изхрачи от неприязън. - На него не можеш да му вярваш. Той не е приятел нито на твоето, нито на моето семейство, бъди сигурна!
Кафето им пристигна. Тес сложи мляко в своето.
- Защо така? - попита. Атмосферата бе доста емоционална. Или сицилианците бяха твърде драматични по природа, или между местните фамилии имаше твърде много вражди и дрязги.
Джовани се наведе към нея.
- Става дума за дългогодишен спор и за един дълг - заяви, снижил глас. - После имаше и кражба. На ценен предмет. Голяма загуба.
Тес повдигна въпросително вежди. За сицилианците закони нямаше ли?
- Дългът беше към моето семейство - продължи Джовани. Изпъчи се. - Беше въпрос на чест. Но кражбата...
-Да? - Колкото повече информация успее да изкопчи от него, толкова по-добре. Всички тези дългове и кражби навярно нямаха нищо общо с майка ѝ, но все пак можеха да са ѝ от полза. Освен това ѝ се искаше да разбере повече за недружелюбния мъж с мозайките от il baglio.
- Откраднаха нещо от твоя дядо. Нещо, което даже не беше негово. Нещо... - Джовани замълча.
- Нещо? - Интригата започна да се заплита... Тес се почуди какъв ли е бил дядо ѝ. Навярно Сантина можеше да ѝ каже нещо по въпроса.
- Алберто Амато е бил най-добрият приятел на дядо ти - продължи Джовани. - Кражбата е била предателство. - Очите му сякаш помръкнаха. - И то от най-лошия вид.
ГЛАВА 12
Джини подготвяше къщата за купона. Прибра косата си със шнола, сложи си престилка, метна няколко парцала на рамо и грабна почистващия препарат. Мисия...
В спалнята на майка ѝ нямаше да се влиза (едно петно от водка със сок от червени боровинки и майка ѝ щеше да я убие), там щеше да е складът за чупливи предмети. Като снимки в рамки, например... Събра ги всичките. Загледа се в една своя снимка. Беше на пет години, яздеше пони с развята коса, а физиономията ѝ изразяваше нещо средно между страх и блаженство. Спомняше си този ден, сякаш за секунди се върна в миналото. Усети сладкия аромат на сено и коне, чу цвиленето и пръхтенето на животното; морският бриз галеше лицето ѝ, а когато понито се понесе в лек тръс, тя щеше да се пръсне от вълнение. В това време майка ѝ се смееше и размахваше победоносно фотоапарата: „Хей, Джини! Виж се само!“
Щом слезе от понито, веднага поиска да се качи пак. Усмихна се при спомена.
Взе единствената снимка на родителите си, която имаше. Родителите ѝ - дори изречено наум, това понятие ѝ звучеше странно. За нея той не беше родител. Няма как да си такъв, щом никога не си виждал детето си.
Майка ѝ беше красива и непринудена на снимката. Висока и фина, с дълга къдрава тъмноруса коса и широка усмивка. Джини докосна фотографията и проследи усмивката на Тес с пръст. Навярно още беше привлекателна - така де, мъжете още се заглеждаха по нея, пък и имаше страхотни крака, но тогава... Държаха се за ръце, майка ѝ се беше облегнала на баща ѝ и го гледаше с поглед, който сякаш казваше „Боже, колко си безнадежден! Но аз те обичам“.
Баща ѝ се смееше. Висок, жилав и безгрижен: просто момче. Биологичният ѝ баща - достатъчно дистанцирано звучеше. Джини сбърчи вежди. Той доста добре си спазваше дистанцията. Никога не ги беше потърсил, нито веднъж.
Ако мама разбереше за купона тази вечер, щеше да откачи с главно „О“... Джини усети как Топката се търкаля и вибрира, как се овалва в пудра захар от вина. Майка ѝ вече се бе обадила и беше изпратила две кратки съобщения от Сицилия: „Само проверявам дали си ОК“. Какво си мислеше, за бога...? Работата е там, че майка ѝ не знаеше нищо за нея, за живота ѝ. Пък и защо ѝ беше да знае? Нали ѝ беше майка?
Набързо излезе от стаята на Тес, отиде в своята и грабна ай-пода си. Това щеше да свърши работа. Henrietta. The Fratellis26 до дупка. Майка ѝ никога нямаше да разбере.
Разчисти всекидневната от всички предмети, които можеха да се счупят под звуците на Chelsea Dagger. Избута дивана в стаята на Джак - там щеше да се отпочива от партито - и включи айпода към музикалната уредба на майка си. В стаята се разнесе Got Ма Nuts from a Hippy27. Джини започна да куфее в ритъм с музиката. Измете килимчето... О, да, паркетът беше перфектен за танци!