Получи съобщение на телефона. Измъкна го от джоба на дънките си. От Бека беше.
Кво ще кльопаме довечера?
Джини отговори скорострелно.
Чипс + пуканки.
Разчисти кухненския плот и масата и подреди пиенето. Имаше вино (от запасите на майка ѝ, тя едва ли щеше да се усети), джин (почти недокоснат - дядо ѝ го беше донесъл за Коледа преди две години), кола и сок от червени боровинки (тях купи сама). Пък и хората щяха да си носят алкохол. Всичко беше точно.
Излезе пред къщата. Лайза плевеше малкия си преден двор, а двете ѝ момиченца играеха някакво подобие на тенис. Щом я видяха, запищяха от радост:
- Джиниии! Ела да си играем, Джиниии!
- Не мога - отвърна тя и направи тъжна физиономия. - Чистя къщата.
- Наистина ли? - обади се Лайза и седна да си отпочине. - Добро момиче! Майка ти много ще се зарадва.
Джини се усмихна скромно и пъхна ръце в джобовете си.
- Момичета, гледайте и се учете! - подвикна Лайза на дъщерите си. - След някоя и друга година ви искам като Джини...
- Мама каза ли ти, че съм поканила малко приятели у нас тази вечер? - подхвърли небрежно Джини.
- Ами... - Лайза се намръщи. - Не, не си спомням да е споменавала.
- Ще се опитаме да не ви притесняваме. - Джини кръстоса пръсти зад гърба си.
Лайза великодушно се усмихна и размаха градинското гребло.
- Не се притеснявай - отвърна. - Просто ще си надуем телевизора. Приятно прекарване!
- Мерси, Лайза!
Ако станеше грозно, на другия ден щеше да се извини. И с малко повече късмет Лайза щеше да е простила и забравила още преди завръщането на мама. Мама. Джини потръпна при мисълта. Но нямаше връщане назад, вече го беше поканила.
Преди да се прибере, се скри на страничната пътека и измъкна кутия цигари от джоба на дългата си сива жилетка. Не пушеше много - обикновено само по клубове... и вкъщи, когато мама я нямаше. Дръпна си силно. Той дали щеше да дойде? Беше му писала да доведе и приятели. Отговори ѝ, че може би точно това ще направи. Оставаше ѝ само да чака. А нея хич не я биваше в чакането.
Прибра се и се въоръжи с черни пликове за боклук. Огледа стаята си. Затвори очи и си представи как Бен се приближава към нея; как търси с устни нейните и тя усеща топлия му сладък дъх по лицето си; как я обгръща с ръце и заедно падат на леглото... Започваше да се поти само като си го помисли. Ако Бен влезеше тук... Какво ли щеше да си помисли? Че това е момичешка стая, пълна със сладки, милички и красиви нещица. Джини искаше да направи съвсем друго впечатление. Нямаше начин просто!
Отвори първия плик. В него отидоха всичките ѝ стари гримове: сенки и гланцове за устни, стари лакове и брокати. Разни списания; дрехите, които вече не носеше. Чувстваше се ДОБРЕ... Забърза се, измъкна старите си чорапи и бельо от чекмеджетата, смъкна някои рокли от закачалките. Книгите от детството ѝ („Мечо Пух“ и други) и плюшените играчки също попаднаха в плика за боклук (макар че Белия мечо и бебето бухал Бил скочиха за по-безопасно в гардероба). Не можеше да се спре. Хвърли и зоопарка с фигурки на животни - всичко, което крещеше „дете“, а не „жена“. Пухкави чехли пингвини, плакат с жираф, календар със зайчето Мифи. Химикал с формата на паун, касичка с формата на мечка гризли, одеяло със зебри (Каква беше тази нейна мания към животните?)... Вън! Вън! Вън!
Топката потръпна и се претърколи.
Пак пусна The Fratellis. Creepin up the Backstairs. Музиката ехтеше в главата ѝ, ръцете я боляха. Ето това беше. Екзорсизъм! Чувстваше как всяка пора на кожата ѝ се прочиства. Но... дали Топката щеше да се махне някога? Дали това щеше да подейства и на нея?
До компютъра имаше цяла камара учебници за университета. Беше обещала на майка си да преговаря сериозно тази седмица. Пое си дълбоко въздух и го задържа. Не искаше да следва в университет... Определено НЕ ИСКАШЕ... Желаеше да се махне, да, но за да пътува - да види света, да бъде свободна, нова. Искаше да е по-голяма. Да не е девственица. Искаше... мамка му!
Седна на леглото. Не беше сигурна какво иска. Но със сигурност искаше нещо.
ГЛАВА 13
Предателство. И то от най-лошия вид... Тес стъпи във водата. Беше топла и приятна. Слънчеви лъчи проблясваха по повърхността на морето, а малки вълнички гъделичкаха пръстите на краката ѝ. Предателство, кражба и стар дълг - това ѝ каза Джовани. И три сицилиански фамилии: Фаро (родът на майка й), Шиара (кланът на Сантина и Джовани) и Амато (семейството на Човека с мозайките). И така, кой, на кого, какво беше направил? Какво е било откраднато през четиридесетте години? Защо е било предателство? И какво общо имаше това с бягството на майка ѝ от Сицилия? Ако двете събития бяха свързани изобщо...