На брега стоеше Човека с мозайките - навъсен и със скръстени на гърдите ръце. Ако Джовани бе тигър, той беше черна пантера. От най-дивите. По черни шорти.
По дяволите! С какво го беше заслужила?
Изправи се във водата. С мокра коса и навярно напълно размазана спирала на очите, никога не се бе чувствала по-малко елегантна. Но какво да направи? Мъжът определено чакаше нея. Тес излезе от водата и внимателно пристъпи по хлъзгавите камъни.
- Ciao29 - поздрави я Човека с мозайките и ѝ подаде ръка. Ръката на художник - със заострени пръсти, прилежно изрязани нокти, нежна китка... Тес все пак я хвана и той я поведе през каменистия плаж до каменната стена при кея, където лежеше кърпата ѝ.
Прецени, че е само два-три сантиметра по-висок от нея. Мъжът я наметна с кърпата и леко докосна голото ѝ рамо.
- Grazie - благодари му Тес. Да не беше претърпял трансплантация на личността?
- Искам да говоря с теб.
- О? - възкликна Тес. Подсуши косата си с кърпата и имитира непринудено любопитство. Дали и той искаше да ѝ помогне да продаде вилата? Или да организира работници, които да я ремонтират? Или пък щеше да ѝ разкаже за някогашна кражба и предателство?
- За медузите - поясни мъжът. Гледаше строго. - Много са.
- Медузите ли?
- Да, тук, в залива. - Показа ѝ със знаци как медуза увива пипалата си около ръката му, а после драматично отскочи встрани, за да избяга от предполагаемото опарване.
- Ох! - Тес се засмя.
- Да, ох! - усмихна се Човека с мозайките. - Работя тук през цялото време. Виждам ги.
Тя кимна. Каква усмивка само... Е, може би в края на краищата той не бе врагът. Или поне не беше неин враг.
- Има ли и други хищници, за които трябва да знам?
Мъжът повдигна вежди. Въпреки белега на лицето си - или
може би точно заради него - ѝ се стори доста привлекателен... по един мрачен, тъжен начин. Тес на мига се сети за Робин. По дяволите!
- Очаквам, че за останалите ще разбереш сама.
- Да, аз също.
- Сама ли си тук?
- Аха - смънка Тес. Кожата му бе с равномерен шоколадово-лешников тен (е, поне частите, които бяха на показ). Такъв ефект човек можеше да постигна, само ако живее цяла година на място с климат като тукашния.
- И колко ще останеш?
Тес придърпа кърпата около раменете си. Каква беше тази внезапна дружелюбност? Дали по принцип си беше намръщен, или само сутрин беше крив...? Искаше да го хареса, да се държи приятелски, но... предупреждението на Джовани не ѝ излизаше от главата. Писнало ѝ беше да я разиграват. Джовани я беше поканил на вечеря, но стига толкова. Искаше да остане сама, а не да прекарва цялото си време с някакъв сицилианец - независимо дали е привлекателен и дружелюбен, или не. Боже мой! С всички тези мъже около нея мнозина биха си помислили, че е наследила не вила, а състоянието на някой милионер.
- Една седмица. Засега.
- Засега? - Мъжът отново повдигна вежди.
Тес сви рамене. Дори на красив непознат не можеше да даде отговор, който сама не знаеше. Сети се за нещо.
- А за какво са се използвали тези сгради? - Посочи с пръст.
Той погледна в указаната посока.
- Рибарски постройки. За риба тон. - Доброто му настроение изведнъж се изпари.
- Ясно. - Тес усети, че е по-добре да не пита повече. - Чао тогава. И благодаря, че ме предупреди за медузите.
Махна му за довиждане и се отправи към стълбите, които водеха до вилата. Реши тази вечер да не звъни на Джини. Трябваше да покаже, че ѝ има доверие. За тийнейджърите такива неща бяха от значение. Вместо това щеше да се обади на майка си и да я попита за Сантина и семейство Шиара.
Но докато подтичваше по стълбите, нещо я накара да се обърне и да погледне към старото il baglio. До евкалиптовото дърво стоеше Джовани. По Стойката му личеше, че е ядосан. Да. Тес сви рамене. Тяхната семейна вражда не я засягаше, макар той да бе намекнал обратното. Възнамеряваше да разговаря с когото си иска и Джовани не можеше да направи нищо по въпроса.
ГЛАВА 14
Бадемът - донесен в Сицилия от древните гърци. Ядките трябва да са едри и с наситен сладникав аромат.
Бадемите бяха идеални за spuntino30 - късна закуска. Имаше карамелизирани бадеми (бели за сватба, зелени за годеж, розови и сини за бебе), печени бадеми и biscotti. На пролет ароматните цветове на бадемите цъфтяха първи и падаха последни - като късен февруарски сняг. Плодовете се беряха чак в края на лятото. До този момент оставаха на дървото, растяха, защитени от твърдите си черупки, слънцето ги топлеше, а вълшебното масло се просмукваше в ядките. Mandorla31...