Имаше една история... Флавия взе химикалката. Щеше да я разкаже на дъщеря си.
В Сицилия бадемовото дърво символизираше любов и вярност. Тази асоциация идваше от гръцката митология. Девицата с благородно потекло Филис взела за съпруг Демофон и го чакала да се върне от Троянската война. Той така и не се появил и след няколко години тя починала от мъка. На гроба ѝ поникнало бадемово дърво. Когато Демофон се появил и дошъл на гроба на любимата си, дървото най-накрая цъфнало.
Флавия реши да даде на дъщеря си рецептата за taglignozo - вид biscotto. Като дете Тес много ги обичаше.
Смесете брашно, захар, яйца, масло, канела и нарязани на ситно бадеми. Тайната е в консистенцията. Трябва да имате la pazianza - търпение като на бадемовото дърво. Усетете сместа с пръстите и сърцето си. Ако е прекалено твърда, добавете още яйца, ако е твърде течна - бадеми. Само тогава ще бъде идеална.
Печете, докато бишкотите придобият златиста коричка. Изчакайте ги да изстинат. Консумирайте с малка чаша марсала32...
В продължение на три дни Флавия всеки ден му носеше вода, храна и нови превръзки за раните. Отиваше в ранния следобед, когато почти всички спяха или си почиваха в леглата си, и вечер след залез - отлиташе при него под прикритието на нощта. Обзела я беше някаква лудост, сякаш бе обсебена от нещо, дявол знае какво. Но не можеше да се спре.
Не можеше да не отиде. В часовете между посещенията изгаряше от нетърпение да се втурне през полето, копнееше да е там - при него, да промива и превързва раните му, да слуша странната му реч и да се взира в сините океани на очите му. Дали я беше омагьосал? Не мислеше за последиците от действията си. Нищо друго нямаше значение. Само той.
На четвъртия ден челото му гореше, явно имаше треска. Не хапна почти нищо и усмивката му сякаш бе угаснала. Каза само няколко думи. Флавия чувстваше, че го губи. Докато се прибираше през маслиновата горичка, усети, че още нещо не е наред.
Вкъщи я чакаха папа, мама, Мария - строени на входа като делегация.
- Къде беше, дъще? - попита баща ѝ. По очите му разбра колко е ядосан.
- Малко да се разтъпча - смънка Флавия. Погледна Мария и веднага ѝ стана ясно. Дали сестра ѝ я беше видяла? Дали я бе проследила? Беше толкова самодоволна и надута.
Флавия изпъчи гърди. Не я беше грижа, че не е ходила при летеца с възрастна придружителка, която да засвидетелства, че честта ѝ не е накърнена. Животът му беше в опасност. Животът, смъртта - те имаха най-голямо значение. Само те имаха значение.
- Какво си направила? - упрекна я майка ѝ. - Пресвета Дево! Какво си направила?
- Нищо! - възкликна Флавия. Отношението им я жегна. - Нищо не съм направила. Просто...
Изведнъж всичко ѝ дойде в повече - страхът, че пилотът няма да се оправи, че треската ще се влоши и той ще умре в полето, а на следващия ден тя ще го намери...
Флавия колебливо започна да разказва - за летеца, как му бе обещала да не казва на никого и как я е молел за помощ. Тя бе единственият му шанс да оцелее.
Изражението на баща ѝ се промени. Изруга под нос и грабна сакото си от закачалката до вратата.
- Трябва да кажа на другите - заяви.
Флавия знаеше, че има предвид най-добрите си приятели - Алберто и останалите, с които си говореше в бара. Можеше ли да им се вярва? Сети се за бащата на Сантина, Енцо. На него определено му нямаше доверие. Имаше жестоко лице: кожата му бе тъмна, устните - тънки. Не мислеше, че този човек споделя симпатиите на баща ѝ към англичаните. Беше от онзи тип хора, които мислят само за себе си и за семейството си.
- Папа! - възкликна. - Няма да го предадеш, нали?
Баща ѝ спря и се обърна към нея.
- Не мога да реша сам. Ще видим. Ако Алберто се съгласи, ще го вземем тук. Помогни на майка си да приготви легло.
- Папа!
Но той вече бе излязъл.
Флавия падна на колене. Щеше да се моли за него - за пилота, който бе паднал от небето и я наричаше свой ангел. Щеше да се моли той да е в безопасност. Безопасност... Намръщи се. Но дори да го донесат в къщата, дори да оздравееше, тя го беше предала. Дали летецът щеше да ѝ прости?
ГЛАВА 15
На следващата сутрин Тес закусва на терасата. В къщата имаше всичко. Намери ленен плат, порцеланови и керамични съдове, прибори, меки ленени салфетки - каквото си пожелае човек! Вилата бе цялостно обзаведена, макар и леко разхвърляна и с малко захабени мебели. На каменния под имаше избелели, но иначе прекрасни черги и килимчета с ярки цикламени, тъмносини и кафяви мотиви. Сякаш Едуард Уестърман един ден просто бе излязъл навън, без да се върне. Което всъщност си беше точно така.