Тес отпи от кафето си. Можеше да дава вилата под наем, вместо да я продава. Идеята ѝ се стори по-добра. Не искаше да се разделя с къщата, още не. Прекалено специален подарък беше. Разбира се, проблемът бяха парите - Тес почти не разполагаше с такива в момента. Може би щеше да подпита Джовани колко туристи идват в Четария и дали има бъдеще в подобно начинание.
Най-хубавото на вилата беше невероятната ѝ гледка... Тес се изправи и отиде до другия край на терасата, за да види il baglio, залива и старите рибарски постройки за лов на риба тон със строената отпред армия от ръждясали котви. Забеляза, че един от скалните острови прилича на замък в руини. В светлината на мъгливото утро той лъщеше като късче сребро в морските обятия, сякаш някой бе докоснал скалите с вълшебна пръчица, докато морето спеше спокойния си безгрижен сън. Усети познатата тръпка, копнежа да влезе във водата.
На пристанището имаше рибарска лодка, а до каменния кей някакъв човек жестикулираше енергично и викаше на италиански. Тес разпозна Човека с мозайките и ѝ стана смешно. Определено бе мъж с характер. Поклати глава. Малко приличаше на маниак. В края на краищата Джовани можеше и да излезе прав за него.
Раздигна масата и се отправи към морето за сутрешно плуване. С тежки крачки Човека с мозайките влизаше и излизаше от ателието си.
- Ciao - поздрави я. Беше леко намръщен, но и почти усмихнат. - Отиваш в морето толкова рано?
- Да. - Направи пауза. - Всеки ден ли работиш тук?
- Работя. И ям. И спя тук. Зад ателието имам няколко стаи.
Тес осъзна, че сградата наистина е по-голяма, отколкото си мислеше. Стана ѝ интересно. Но наистина ли искаше да влезе в леговището на дракона? По-добре не. И все пак...
- Чух те сутринта - не се сдържа. - Звучеше много ядосан.
В очите му проблесна искрица ярост.
- Глупаци! - изрече. - Излизат в морето, късат им се мрежите и ги хвърлят във водата. Ей така! - Показа с движение. - Не мислят за опасността. - Потупа главата си. - Луди. Глупаци.
Тес кимна. Знаеше какво има предвид. Мързелива и безотговорна постъпка. В такава мрежа всичко можеше да се оплете. Но за момента тя бе останала с впечатлението, че на сицилианците не им е приоритет да си събират боклука. Така можеха да развалят атмосферата тук. На всеки живописен ъгъл се гушеше купчина отпадъци. Сицилия бе царство на противоположностите. Светлина и мрак. Романтика и опасност.
Дали Човека с мозайките не бе преувеличил малко? Тес го гледаше с любопитство. Белегът на лицето му беше стар - може би още от детството - и му придаваше малко пиратски вид. Но имаше още нещо. Някаква тъга, отчасти скрита в сенките около очите му. Искаше ѝ се да му помогне. Някой го бе наранил. При това лошо.
- Няма значение. - Погледът му казваше друго. - Все тая. - Замахна с ръка, сякаш да изгони нещо. - Вземи си пет.
- Пет ли?
- Prendere cinque - заяви с гримаса. - Сицилиански обичай. Всеки ден трябва да отделим пет минути, в които да освободим напрежението.
Тес се усмихна.
- Звучи добре. - Сещаше се за няколко души в Англия, които се нуждаеха от подобна терапия...
- Приятно плуване - пожела ѝ, преди да си тръгне. - Чао.
„Нежна душа“ - помисли си Тес, докато плуваше към камъните. Сега видя защо отдалеч изглеждат посребрени. Заради дивите треви и мащерката, които растяха по повърхността им.
Мислите ѝ отлетяха към снощния разговор с майка ѝ.
- Разбира се, че си спомням Сантина Шиара - заявила бе мамчето. - Тя беше най-добрата ми приятелка. Значи още е жива?
- О, да, определено.
- Ще ѝ предадеш ли - сякаш се поколеба - най-сърдечни поздрави?
- Да, мамче. - В гласа ѝ долови доста носталгия. - Какви бяха другите членове на семейството? - попита Тес.
- Баща ѝ смяташе, че ѝ влияя зле. - Флавия се засмя.
Тес се усмихна.
- Защо? Какво си направила?
- Стига толкова, Тес - отсече майка ѝ строго. - Остави!
Макар и с нежелание, Тес се отказа да я разпитва. Но не можеше да остави нещата така. А и вече бе сигурна - ако майка ѝ бе имала доверие на някого, това със сигурност е била лелята на Джовани, Сантина. С нея трябваше да говори. Така че днес трябваше да намери Джовани... ако той не я изпревареше.
Изведнъж усети мехурчета до ръката си и преди да успее да се дръпне, медузата вече я беше опарила. По дяволите! Заплува към брега. Цялата ръка я болеше.