Тъжният ѝ познат миеше и пресяваше камъчета. Зад него стоеше квадратна мозайка, висока около трийсет сантиметра. Поставена бе върху постамент от стъкло и беше наполовина завършена със светлозелени и златисти камъчета. Тес не можеше да разгадае какво изобразява. Засега.
Скри с ръка издайническия червен кръг от допира на медузата.
- Хванаха те значи? - Дори не отмести поглед от работата си. - Искаш ли кафе?
- Ще ми мине ли от кафето? - Тес махна ръка от зачервеното място. Явно нищо не му убягваше.
- Само от едно ще ти мине. - Този път я погледна. И за нейна изненада се усмихваше широко. - Как му казвате на английски?
- О, амоняк. - Тес също се ухили. Щеше да е трудна работа да се изпишка върху горната част на ръката си, а него определено нямаше да моли за подобна услуга.
Вместо това погледна мозайката.
- Прекрасна е. Какви са камъните?
Той взе няколко.
- Тюркоаз, малахит, морско стъкло - изреди.
- Комбинираш полускъпоценни камъни със стъкло? - Взе едно камъче и прокара пръст по грапавата му повърхност.
Събеседникът ѝ сви рамене.
- Кой решава кое колко е ценно? Навярно човек като мен. Стъклото от морето може някога да е било нечий боклук. Някога. Но вече не.
Тес кимна. Морско стъкло...
- Питал ли си се откъде идва?
Усмихна ѝ се.
- Ти решаваш. - Взе парченце с формата на малка круша, белезникаво като стар лед. - Корабокрушение? - Наклони глава встрани. Взе заоблен триъгълник от кехлибар. - Пикник на плажа в полунощ?
- А можеш ли да прецениш откога са?
- Горе-долу. - Бръкна дълбоко в съда с камъчетата и извади едно. Беше заоблено, с дупчици по повърхността и толкова тъмнозелено, че изглеждаше черно. - Това тук е старо, колкото хълмовете.
- Ами онова? - Тес посочи прозрачно светложълто камъче.
- Младо като пролетта - отвърна Мъжа с мозайките. - Полупрозрачно. Можеш да гледаш през него.
Тес разбра защо морското стъкло му харесва толкова. Всяко парченце бе извървяло своя път - имаше своя история, свой уникален цвят и форма.
- Дълго е пътувало, преди вълните да го донесат при мен - продължи той. - Никога няма да се счупи. Виждаш ли, има си дори собствена светлинка!
Подаде ѝ стъкълцето - беше ярко като парченце лайм и в същото време с перлен отблясък, сякаш осветено от луната.
- Да. - Стъкленото късче изглеждаше точно така, както той го бе описал. - Какво друго използваш в мозайките си?
Мъжът сви рамене.
- Каквото намеря. Понякога купувам материали, ако имам поръчка, но повечето са си тук - в скалите, в камъните около нас, в морето.
Тес се огледа наоколо - il baglio бе изградено именно с тези камъни. В скалите се виждаха нишки на минерали. А по-далечните скали бяха...
- Мрамор и варовик - поясни събеседникът ѝ. - И корал. Кехлибар и ахат. Много камъни.
Тук камъните играеха важна роля. От каменните основи на старинното baglio до меденожълтеникавите стени на сградите. Тес погледна нагоре, към розовата вила. Мястото беше като ядро, в което бе концентрирана толкова много енергия, че в определени часове на деня и нощта сякаш вибрираше, кипеше от живот.
- Какво те вдъхнови да се захванеш с това? - Любопитно ѝ беше. - Защо си решил да правиш мозайки от стъкло и камък?
- Процесът е бавен, но резултатът си струва - отвърна. - Действа ми успокояващо. Като терапия е. - Направи пауза. - А и мозайките са част от историята на Сицилия. - Изправи се, избърса прашните си ръце в панталоните и тръгна към ателието. - Самата Сицилия е като пъзел - добави.
- В какъв смисъл? - Тес го последва, нямаше какво друго да направи. А и дракон или не, искаше да научи повече за него.
- Най-красивите мозайки са в базиликата в Монреале - поясни мъжът. - Трябва да идеш там. От византийско време са. Византийските мозайки са много специални, много интересно отразяват светлината. Листа злато и сребро са притиснати между слоеве стъкло. Ето така. - Направи движение с пръсти.
- Наистина ли? - възкликна Тес. Разгледа наоколо. Ателието беше малко. От страничните прозорчета струеше светлина, но пред витрината бе най-светло. Имаше тезгях, отрупан с инструменти, лепила, гъби, парчета стъкло и метал; купи с разноцветни камъчета и стъкълца - някои вече оформени, други - груби и неоформени. В ъгъла имаше малък котлон, а в дъното се виждаше малка стая с легло и диванче.
- Гръцките майстори на мозайки са били много известни. - Напълни малка кафеварка с вода и намести филтъра. - А нормандските крале на Палермо покровителствали изкуството.
Тес го наблюдаваше как отваря метална кутийка и гребва лъжица кафе. Усети нежния му аромат. Напомни ѝ за тлееща жарава, за ядки и дървесина - мрачно благоухание. Майсторът на мозайките не изглеждаше толкова опасен сега. Всъщност приличаше на учител по история. Затвори кафеварката и я сложи на котлона.