- Но ти не ползваш нарязани парченца като другите - изтъкна Тес. Неговите материали идваха от природата, при него нямаше златни листа.
С гръб към нея мъжът пусна котлона.
- Повечето майстори на мозайки използват smalti - обясни ѝ. - Това е специално оцветено стъкло, не камък или плочка. Пече се в пещ, а после се реже.
„Доста различно от неговия метод - помисли си. - Морско стъкло и естествени камъни.“
Мъжът се обърна към нея.
- Камъните имат дълъг, бавен живот. Те не умират.
Тес не знаеше какво да отвърне, макар да разбираше какво има предвид събеседникът ѝ. Странно, но самата тя си мислеше същото в момента.
Домакинът ѝ отвори шкаф и извади тубичка с крем.
- Това може да помогне. - Взе ръката ѝ и втри малко от крема върху мястото, където медузата я бе опарила. Този жест на близост изненада Тес. Допирът му бе нежен, докосна я няколко пъти и готово!
- Grazie - благодари.
- Няма защо. - Мъжът се усмихна. На тази приглушена светлина белегът му едва се забелязваше.
Всъщност имаше защо.
- Как се казваш? - попита. Не можеше да продължава да го нарича Човека с мозайките мислено. Джовани ѝ бе казал фамилията му, но...
- Тонино. - Подаде ѝ ръка. - Тонино Амато.
- Тес - представи се на свой ред. - Тес Ейнджъл.
Дланта му бе силна и суха.
- Ейнджъл? - Задържа ръката ѝ повече от необходимото, с поглед, от който Тес се почувства неудобно. Сякаш и той като Джовани искаше нещо от нея.
- Та, откъде черпиш вдъхновение, Тонино? - попита. - За работата си, имам предвид.
Кафето в кафеварката завря и в стаята се понесе омайният топъл аромат на хубаво кафе.
Мъжът се усмихна.
- От историите.
- Кои истории?
-Сицилиански приказки, митове, легенди, каквото се сетиш. - Разпери ръце. - Сигурно знаеш, че историята ни е пълна с плячкосване, изнасилване и бедност. Всичко това е част от пъзела, за който ти споменах.
Тес кимна. Да водиш повърхностен разговор с този човек изглеждаше невъзможно. Всичко, което говореше и правеше, бе пропито със сила и смисъл.
- Тези истории разказват за смелост и състрадание - продължи Тонино. - За потисничество, кражби, предателство.
Ето пак! Кражби и предателство. Явно бяха популярни тук. Възможно ли бе Джовани да е прав за този човек? Виждала бе Тонино да проявява характер, но у него имаше и честност, която много ѝ допадаше.
- И какви теми избираш...? - Докосна мозайка, на която бе изобразена сребристосива риба с жълти шарки в перленобяло море. Поставена бе в горната част на рамката на огледало. На Джини щеше много да ѝ хареса. Идеално беше за банята вкъщи. Но Тес не искаше да пита за цената, не искаше той да я помисли за поредната туристка, просто клиентка, която да впечатли. - Образи от историите?
- Точно така.
Тонино сипа кафе в две малки бели чашки. Течността бе гъста, с наситения чернокафяв цвят на тъмен лешник.
- Значи рибата е...?
- От историята за Чику - обясни Тонино. - Той я спасява, а в замяна рибата му дава златния пръстен, който кралят му е заповядал да намери. Без пръстена щял да умре. - Върна кафеварката на котлона. - Накрая смелостта и състраданието са възнаградени, разбираш ли?
Тес кимна. Дали вила „Сирена“ бе точно това - възнаграждение за семейството й?
- Но все пак това са само истории, нали? - попита.
- Може би. - Мъжът дойде и седна до нея. Тес усети топлината на тялото му толкова близо...
- Но историите дават глас на потиснатите. На бедните, на селяните, на тези, които нямат власт...
- Разбирам. - Сети се какво ѝ беше казал Джовани за бедността в Сицилия. Навярно и семейството на майка ѝ бе патило от нея... поне преди Едуард Уестърман да ги вземе на работа. Спомни си някои от историите, които майка ѝ разказваше за лека нощ. За приключения, великани и зли принцове. И те ли идваха от сицилианския фолклор? И те ли се предаваха от поколение на поколение като рецептите?
- Фройд вярвал, че старите приказки и митове много точно описват как работи човешкият мозък - вметна Тонино.
Тес го зяпна впечатлена.
- Така ли? Ще ми разкажеш ли още някоя история? - Плъзна поглед по мозайките край тях и се спря на зелена птица. Навела бе глава, сякаш дебнеше насекомо, отворила светложълта човка. Разперила криле и вирнала опашка, беше в готовност да нападне. Перата ѝ от нефрит и смарагди блещукаха и сияеха, озарени от слънчевите лъчи, които струяха през прозореца. - За тази мозайка, например?
- Зелената птица всъщност е принц - започна домакинът ѝ.
Тес отпи от кафето си, облегна се и заслуша. Крале и кралици, магически заклинания... Сякаш се бе върнала в детството. Почувства се сънлива и в безопасност. Кафето имаше приятен вкус. Добре изпечено и с наситен аромат на жарава, кестени и