нощ. Горчивата нотка в началото отстъпваше на нежна сладост като на тютюна, която галеше небцето.
Докато си пиеха кафето, Тонино работеше и разказваше, а Тес слушаше и го гледаше. Беше като хипнотизирана от ръцете му, докато мъжът подреждаше, миеше, изрязваше, полираше и подреждаше камъчетата в образ. Започна от единия ъгъл, като оставяше място между тях - навярно за нещо като фуги. Постоянно си променяше идеите и разместваше камъчетата. Движенията на пръстите му бяха бързи и уверени.
-И така, принцесата осъзнала, че прекадената смиреност няма да доведе до нищо хубаво - заяви той. - И когато я нападат, трябва да се защитава.
- А зелената птица разбрала, че истинската красота е невидима за очите - довърши вместо него Тес.
- Точно така.
- Мислиш ли, че е вярно?
- А ти?
Тишина. Тес осъзна, че мозайката, над която Тонино работеше, е придобила формата на змийска опашка. Кехлибар и зелено. Змия... Добро и зло - друга двойка противоположности, характерна за Сицилия. Изкушение.
Мъжът вдигна глава и я погледна. Тес изведнъж се притесни. Сякаш я бе хипнотизирал, а сега магията се развали. Още усещаше наситения вкус на кафето. Но сега трябваше да намери Джовани и да си уреди среща със Сантина. Стана.
- Трябва да тръгваш. Да свършиш някаква работа. Да се видиш с разни хора.
- Ами, да. - Искаше ѝ се да го попита за семейството му, за трите сицилиански фамилии, но бе изпуснала момента.
Тонино пак се съсредоточи върху мозайката.
- А ръката ти? Вече е по-добре, si?
Съвсем бе забравила за опарването от медузата, много по-добре беше.
- Да. Благодаря ти, че я намаза с онзи крем - отвърна. Замълча за миг, но така и не изрече въпроса си. Неизречените думи сякаш увиснаха във въздуха помежду им.
Мъжът кимна.
- Не ти е минало от крема обаче - заяви с широка усмивка, която изчезна толкова мигновено, колкото се бе и появила. - А от кафето.
Тес се засмя.
- По-добре да вървя.
- Във вилата на русалката. - По лицето му отново се прокрадна усмивка.
- Във вилата на...?
- Вила „Сирена“.
Тес изведнъж разбра. На италиански sirena означаваше „русалка“. А образът над входната врата - тъжната жена с дълга вълниста коса, обсипана със звезди... беше на въпросната русалка.
Тонино пак се усмихна.
- И за нея има история. Някой ден може да ти я разкажа.
ГЛАВА 16
По обяд на входната врата се почука. Джини отвори по халат. Беше Лайза.
- Само проверявам дали си добре - заяви съседката.
- Здрасти. Виж, съжалявам за данданията снощи. Дано да сте успели да поспите.
- Добре си поспахме. - Лайза скръсти ръце пред гърдите си. - Но си беше доста щура женска вечер. На кого му трябват мъже, нали?
- Ами, да. - Джини се облегна на рамката на вратата. Въздъхна. Защо купоните ѝ винаги бяха толкова разочароващи? - Нали няма да кажеш на мама?
- А трябва ли? - Лайза изглеждаше сериозна. Но на нея можеше да се разчита.
- Не. Ще изчистя къщата. Мама по-добре да не разбира.
- Добре. - Лайза направи пауза. - Има ли щети?
- Щети ли? - опита се да прозвучи невинно. Топката се надигна - само с милиметър, колкото да си покаже лицето. За какви щети питаше Лайза? За малката контузия на крака на Джак в резултат на опитите на две момчета да правят секс с него (преструваха се, разбира се, но беше отвратително)? За петната по килима и кремавия диван? Или за разбитото сърце на Джини?
- Малко - призна. - Няколко, ъъ, петна.
- Но нищо непоправимо?
- Нищо непоправимо - потвърди Джини. Макар че партито поизлезе от контрол. Тя пи доста, доста повече, отколкото трябваше, а и Джак не беше единственият потърпевш. Но поне всички бяха живи. Колкото до Бен...
След като Лайза си тръгна, Джини се зае да огледа щетите отблизо. Вдигна дивана и събра бутилките и чашите. Привидното петно от изгорено се оказа просто кал. Да, и навярно това щеше да е новото ѝ прозвище, ако майка ѝ разбере за купона, ха-ха! Навсякъде имаше петна. Но нищо не бе непоправимо.
До три часа следобед Джини вече беше избърсала, лъснала и изтрила повечето следи от купона. Измъкна изпод стълбите прахосмукачката, която бяха кръстили Хенри, и я включи. В началото Хенри се държеше малко изненадано, но после забръмча с пълна сила и резултатът бе впечатляващ. Джини се чудеше защо хората - особено майка ѝ - толкова се оплакват от домакинската работа. Съвсем просто беше: чакаш да ти дойдат гости, а после чистиш. Чисто и просто.