Прибра Хенри и се зае да пълни миялната машина. Майка ѝ щеше да провери първо кухнята. И както Джини очакваше, след около час цъфна Бека.
-Здрасти, Джинс! - извика. След всяко вечерно излизане двете се срещаха, за да обсъдят и анализират действията и мотивите на всички от предната нощ.
- Здрасти! - отвърна Джини, само че този път не бе в настроение за подобни анализи.
И Бека не беше в най-добрата си форма.
- Имам адски тежък махмурлук - оплака се.
- И аз така. - Джини ѝ метна два парацетамола. - Изпий едно хапче по тоя повод.
Поне половин час приятелката ѝ говори само за Хари, с когото цяла нощ се мляскаха, и то с почивки, колкото да си поемат въздух. Направо си беше изненада, че Бека още има лице. От няколко седмици тя страдаше от НрВ (нерешително влечение) към него и още при първия знак за взаимност от негова страна се възползва от възможността и заряза Джини. (Толкова за приятелството и момичешката сила.) Оказа се, че Бека и Хари са си писали есемеси цяла сутрин, затова сега всяка дума и всеки препинателен знак трябваше да се анализират, всяка целувка - да се отбележи.
- Мислиш ли, че трябва да му кажа всичко... за чувствата си към него? - попита Бека и изпъчи гърди.
Джини бе останала с впечатление, че приятелката ѝ е направила точно това на купона.
- Не знам - отвърна, макар че дори тя знаеше, че такива внезапни влюбвания рядко прерастват в надеждни връзки.
Бека се облегна на стола. Имаше същия жален поглед на наивно умиление, заради който с Джини обикновено се подиграваха на хората.
- Има си и кола, и всичко - въздъхна Бека.
- Направо приказка - прозя се Джини.
- Ами ти?- Приятелката ѝ я изгледа въпросително.
Джини въздъхна. Бен бе пристигнал след полунощ с три момичета и две момчета в колонка - което не беше добро начало, особено при положение че едното момиче беше адски надарено и почти целият ѝ бюст беше навън. Бен беше много пиян, а Джини - толкова нервна, че скоро последва примера му. Партито ставаше все по-диво, в един момент някакви хора се сбиха и Бен трябваше да ги разтървава. Доколкото си спомняше, Джини подкани всички да си ходят, навярно дори Бен, защото той набързо разкара антуража си. И тогава останаха сами.
- Той остана ли? - попита Бека.
Когато останаха само двамата, Джини пак се притесни. Искаше ѝ се майка ѝ да си беше вкъщи. Искаше ѝ се въобще да не се бе захващала с този купон, а майка ѝ да не бе ходила в Сицилия. Искаше ѝ се да не беше пила толкова. Искаше ѝ се Топката да беше просто топка, която можеш да хвърлиш във въздуха, за да я хване някой друг.
- Може ли да остана? - попитал я беше той.
- Мхм - измънка Джини. Нали това искаше? Такъв ѝ беше планът от самото начало. Обаче в момента можеше да мисли само кога ще повърне. - Аха. - Придаде си вид на спокойна, каквато въобще не беше. Защото само тя и майка ѝ имаха място в тази къща, а колкото до спането с Бен... ами, усещаше, че не му е сега времето. Не още. В този момент...
- Не се притеснявай - заяви Бен. - Няма да ти налитам.
Че защо не? Защо не, по дяволите? Какво не ѝ беше наред? На Бека постоянно ѝ налитаха. Казала му беше да остане. Какво повече?
В края на краищата, след като се поцелуваха (добър беше, много добър) и полигавиха (макар да не стигнаха дори до втора база), той набързо заспа. След като тихичко повърна в тоалетната на първия етаж, Джини последва примера му. На сутринта ѝ беше адски зле, но събра сили да му направи сандвич с бекон. Бен ѝ благодари и си отиде. Джини стигна до извода, че не разбира момчетата. Хич даже.
- Нищо не се случи - каза на Бека.
- Да бе, да - отвърна приятелката ѝ и пак заговори за Хари. Връзка или не, между тях двамата се бяха случили доста неща, а на Бека ѝ харесваше да описва всичко в най-малки детайли. - Значи ще се видите пак? - попита, докато си тръгваше.
- Предполагам - отвърна Джини. Цял ден си проверяваше телефона на всеки десет минути. И с всеки изминал час оптимизмът ѝ угасваше все повече.
- Хайде, чао!
- Чао, Бека.
След като приятелката ѝ си тръгна, Джини не знаеше какво да прави. Топката продължаваше да расте и да се катери по гърлото ѝ и тя реши да изпрати есемес на майка си. Надяваше се това да притъпи чувството ѝ за вина.
Липсваш ми. Дано в Сицилия е супер. Целувам те.
Почти веднага получи отговор. Усмихна се. Майка ѝ ставаше все по-бърза.
И ти мамен, сладкишче. Ще ти звънна после. Целувки!
Сладкишче... Майка ѝ много отдавна не я бе наричала така. Внезапно и без явна причина Джини се разплака.
ГЛАВА 17
Тес намери Джовани в другия край на il baglio, където разговаряше с двама мургави мъже. Щом я видяха, те набързо се ометоха.