- Ciao - поздрави тя.
От погледа, който Джовани ѝ хвърли, стана ясно, че още не ѝ е простил, задето е говорила с врага.
- Тес - отвърна с кимване.
- Чудех се... може ли да видя леля ти Сантина?
- Si. - Джовани сви рамене. - Ела довечера за dolce.
- Dolce?
-Сладко. Десерт. - Целуна пръстите си. - И чаша вино. Защо не?
- С удоволствие. В къщата ли да дойда? - Не беше сигурна, че ще я намери пак. Зад il baglio селото беше същински лабиринт, а главната улица водеше извън селото. Тъкмо да видиш няколко познати стъпала от площада нагоре, и на другия край на каменната арка се натъкваш на същите.
След като напусна ателието на Тонино тази сутрин, Тес се прибра до вилата и се преоблече. После се поразходи, за да усети атмосферата на мястото, където майка ѝ бе прекарала част от живота си. В източните покрайнини на селото се простираха полето и маслиновите горички, а на запад - планините. Къщите в самото сърце на Четария бяха построени от захабен от времето камък, имаха керемидени покриви и улуци, избледнели фасади и сини или зелени кепенци на прозорците.
Павираните улици бяха тесни и стръмни, завъртаха се около малки площадчета с пейки и старинни фонтани, а от време на време се появяваше по някое параклисче, смокиново или маслиново дърво. Във въздуха се носеше аромат на жасмин и хибискус, а почти зад всеки ъгъл изскачаше гледката към залива. Сякаш цялото село се бе навело към il baglio и морето.
Сутрин жените перяха, чистеха и пазаруваха. Дрехи, чаршафи и парцали в ярки цветове висяха пред прозорците и по балконите и се люлееха на вятъра. Жените се скупчваха около сергиите на главния площад или лъскаха стъпалата пред вратите си и прозорците до блясък, а на всеки пет минути се показваха навън и се заговаряха с други жени - предимно възрастни, облечени в черно и приведени, навярно с цял живот робски труд зад гърба си, предположи Тес. Ако не беше заминала за Англия, майка ѝ щеше да е една от тях. Така че кой би могъл да я вини?
- Ще те чакам тук - заяви Джовани. - В седем часа. - Решителен както винаги.
Няколко часа по-късно с бяла ленена рокля без ръкави и с ниски сандали Тес пристигна на уреченото място.
Джовани я удостои с одобрителен поглед.
- Bella - възкликна. - Изглеждаш прекрасно тази вечер.
- Ами, благодаря. - Тес знаеше, че от слънцето кожата ѝ вече бе придобила златист тен, а косата ѝ бе станала още по-руса. И не можеше да спре да се усмихва. Че защо да го прави? Намираше се на прекрасно място. Току-що бе провела прекрасен разговор с дъщеря си - веднъж Джини искрено да се заинтересува какво прави майка ѝ, какво е открила и какво представлява вилата. Май разстоянието наистина засилваше любовта. Навярно Флавия бе права, че отношенията им с Джини са минали критичната си точка и вече вървят към по-добро. Въпреки случката с Робин Тес се чувстваше добре.
- Ти с какво се занимаваш, Джовани? С какво си изкарваш прехраната?
За мъж около четиридесет, който очевидно разполага с пари, имаше доста свободно време.
Джовани сви рамене:
- С това-онова.
Отговорът му бе доста озадачаващ, защото в наши дни не бе лесна работа да си изкарваш хляба в Четария. Определено беше някакъв предприемач. Тес подтичваше, за да го настигне. Представяше си го. Не точно измамник, но не и съвсем честен бизнесмен. Малко рисков играч. Ако се наложи - безскрупулен. Навярно в Сицилия имаше много като него.
Наоколо се бяха струпали множество коли и хора. Джовани забави темпо едва доловимо.
- Сега е часът за passegiata33 - обясни ѝ. - Хората излизат, за да се поздравят. Традиция е.
И наистина Тес забеляза, че той постоянно поздравява хората, с които се разминават. Малко като кралицата, но реши да не го споменава. Сицилианските мъже бяха големи мачовци. Направи ѝ впечатление също, че вместо да пътуват от точка А до точка Б, колите обикалят в кръг по основните улици на селото. И пак, и пак, и пак. Целта им явно не беше да достигнат определена дестинация, а да се покажат, да ги видят. Хубаво. Явно сицилианците си бяха такива.
Щом пристигнаха, Сантина я поздрави точно толкова енергично, колкото и при първата им среща - целуна я по двете бузи и Тес усети допира на сухата грапава кожа на домакинята си. Старицата я повлече през мрачния коридор на къщата, през хола, чак до кухнята, която очевидно бе сърцето на дома.
Кухненската маса беше отрупана със сладкиши.
- Cannoli - поясни Джовани. - Класическият сицилиански десерт. Правила ги е Роберта от селото. - Имаше и бутилка бяло вино, както и три фини чаши. - Тези чаши са само за специални случаи. Сантина почти не ги използва. Ти си специален гост.