- За мен е чест - заяви Тес. И наистина беше така.
Сантина изстреля нещо на сицилиански и посочи очите ѝ.
- Какво каза леля ти?
- Очите ти са много сини - преведе Джовани. - Което, разбира се, не е характерно за Сицилия. Казва, че майка ти сигурно се е омъжила за много красив синеок мъж.
Тес се сети за баща си и се засмя.
- Да, така е.
- Пита дали си омъжена и аз ѝ казах, че не си. После попита защо - продължи Джовани.
- Навярно още не съм срещнала правилния човек - подхвърли с насмешка. Прие чинията със сладкиш, която Сантина ѝ подаде. Опита го. Отвън бе хрупкав, но отвътре бе пълен с ароматен крем.
- Сирене рикота - обясни Джовани. - С мед и захаросани плодове. Хрупкавата фунийка отвън се нарича scorza.
Ммм, вълшебно беше. Тес не искаше да си представя колко е калорично. Беше свикнала със сицилианските десерти, разбира се. Мамчето често правеше cassata34, tartufïno35 и cornetti - нещо като италианска версия на кроасаните. Но по незнайна причина тук вкусът им беше различен.
Джовани ѝ подаде чаша вино.
- Salute - изрече Тес, след като взе чашата.
- До дъно! Нали така казвахте англичаните?
- Напоследък не се случва много често - засмя се тя.
Сантина продължаваше да говори. Джовани кимаше.
- Казва, че любовта е за цял живот - зае се да превежда отново. - Правилният човек не винаги идва в правилното време.
Тес се сети за Робин. Дори да не беше женен, тя просто не можеше да си представи, че се омъжва за него и двамата споделят живота си заедно. И все пак... нали уж това бе искала през цялото време? Да срещне любовта на живота си, сродната си душа? Та нали дълбоко в себе си всички искат това!
- Може ли да попиташ Сантина за майка ми? - помоли Тес и се обърна към старицата, сякаш тя разбира думите ѝ. - Мама никога не говори за Сицилия - обясни. - За детството си. Не разбирам защо. Толкова много искам да знам. - Усети, че е стиснала юмруци.
По мургавото, обсипано с бръчки лице на Сантина се изписа искрено разбиране.
Джовани пак ѝ каза нещо и без да сваля очи от гостенката, старицата кимна.
- Питай я дали Флавия си е имала любим - вметна Тес, докато на свой ред се взираше в Сантина.
Възрастната жена мигна и пак заговори на Джовани, като направи жест към тавана. Той въздъхна тежко и стана. Боже, на Тес толкова ѝ се искаше да знае сицилиански... или поне италиански.
Джовани излезе от стаята, но продължи да превежда.
- Леля ми иска да ти покаже нещо - заяви. - Ей сега се връщам.
Щом останаха сами, Сантина буквално се втурна към нея. Нежно сложи ръка на бузата ѝ.
- Майка ти беше огън момиче - прошепна.
Тес зяпна.
- Говориш английски?
- Шшшт! - Сантина погледна към отворената врата. - Джовани не знае.
Тес кимна. Искаше да разбере защо, но сега не му беше времето. Припряността на възрастната жена насити атмосферата с напрежение.
- Флавия никога не правеше това, което те искаха - обясни старицата на развален английски, - а каквото сама искаше.
Тес стисна силно ръката ѝ.
- И какво беше то, Сантина? Кажи ми!
-Флавия не искаше и да погледне момчетата от селото. Пфу! - Пак се вторачи във вратата.
- А кого тогава? - Не беше и мечтала да направи подобно откритие.
- Ах... - За миг Сантина ѝ се стори тъжна. - Тя искаше да е свободна, дете мое. Майка ти искаше да е свободна. - Въздъхна. - Но в Сицилия беше невъзможно да си свободна.
Тес стисна ръката ѝ.
- Ами ти? Ти искаше ли да си свободна?
Можеше само да си представи живота на майка си и на Сантина. Бедността, за която Джовани говореше, ужасите на войната и фашизма... мафията, за бога!
Старицата категорично поклати глава.
- За жените е невъзможно - поясни. - Ние си имаме дома, дават ни на съпруг... или пък не. - Фиксира Тес със загадъчния си тъмен поглед. - Това е нашият живот.
„Но не и на Флавия“ - помисли си Тес.
- Какво се случи с нея? - прошепна. - Какво се случи с Флавия?
Мислеше за майка си - малката искра, която искала да е свободна. Почти я виждаше как играе в полето със Сантина, как помага в къщната работа, как Едуард Уестърман ѝ чете поезия във вила „Сирена“. Как научава за Англия, където една жена може да бъде свободна.
Сантина се приведе толкова близо, че Тес усети дъха и сухотата на кожата ѝ.
- Тя намери англичанина - прошепна Сантина. - Тя го намери, дете. Si - кимна енергично.
Тес чу тежките стъпки на Джовани по стълбите. Какъв англичанин? И какво имаше предвид под „намери“?